Очи, зрение: Стъкловидно тяло и промените в него

Стъкловидното тяло (corpus vitreous) изпълва очната ябълка и представлява желеподобна течност. То участва в оптичния апарат на окото и поддържа неговата форма и тонус. Стъкловидното тяло е изградено от колагенови влакна, които са много фини и от своя страна се свързват с молекулите на хиалуроновата киселина и хидрофилни кисели мукополизахариди. Съставено е от около 99% вода и само около 1% сухо вещество. Функцията на витреалното тяло е свързана с пропускане на светлинните лъчи към ретината, има амортисьорна функция и придава форма на окото.

Много често, когато гледаме към небето или някакъв светъл обект, виждаме тъмни точици, влакънца, мушици, плуващи пред погледа ни. Когато сме млади, стъкловидното тяло в очите има повече гелообразна консистенция, но с възрастта тя започва да се втечнява и гелът, който не се е разтворил плува под разнообразна форма. Тези гелоподобни плуващи образувания всъщност са изградени от колаген. Колагеновите слепвания създават сянка върху ретината, тъй като не пропускат светлина и затова виждаме тъмни плуващи точици, парцалчета във всякакви форми. Понякога тези струпвания на колаген са толкова малки, че не се забелязват, но при офталмоскопия могат да се видят от очния специалист. Обикновено се появяват на възраст между 50 и 75 години, като е по-вероятно да възникнат при късогледи хора или след операция за премахване на катаракта. Рядко, но все пак могат и да са резултат от очна травма, заболяване, диабетна ретинопатия, очни тумори и др. Понякога виждането на такива плуващи мътнини е свързано с по-сериозни заболявания като отлепване на ретината, кръвоизлив в стъкловидното тяло, възпаление в окото, породено от инфекция или автоимунен процес, очни тумори.

Има и едно явление, наречено зрителна аура, което се появява преди мигренозен пристъп и е съпроводено с главоболие. Зрителната аура е различна по естество от плуващите мътнини и няма общо с генезата им.

Много съществено е да се знае кога трябва задължително да се потърси лекарска помощ. Ако тези плуващи мътнини се появяват от време на време или се усещат само, когато погледнем към небето или някакъв светъл фон, то тогава най-вероятно няма място за притеснение. Но, когато плуващите точици започнат да се увеличават, виждат се светкавици или се забелязва загуба на зрение в част от зрителното поле, то тогава незабавно трябва да се потърси лекарска помощ, тъй като получената симптоматика може да се дължи на отлепване на стъкловидното тяло, което дърпа и ретината. Така може да се създадат дупки в нея, които пък от своя страна да доведат до отлепването й. Колкото по-бързо се вземат мерки, толкова по-малки и временни ще са последствията за зрението. Научно изследване показва, че когато човек има посочените оплаквания, в 39,7% от случаите се касае за задно отлепване на стъкловидното тяло, а в 8,9%- за разкъсване на ретината. Други проучвания пък показват, че 50% от хората с разкъсване на ретината развиват и отлепване на ретината.

Лечението на плуващите точици, които не са симптом на по-сериозен процес, зависи от пациента и доколко те го дразнят. Ако са малки и не се забелязват постоянно, няма нужда да се третират с нищо. С времето човек свиква с тях и не им обръща внимание. Но ако има по-големи като размер „мушички”, те дразнят пациента и той търси решение. Хубаво е офталмологът да прецени от професионална гледна точка доколко е наложително прилагането на някаква процедура, тъй като ако се направи някакъв вид лечение, а не е имало нужда, може да се стигне до необратими последствия. В днешно време, когато лазерът влиза в употреба в почти всички звена на живота, и тук би могъл да се използва. Неговата цел е или да изпари по-големите частички или да ги раздроби, така че да не се забелязват. Той е по-щадящото решение от витректомията (премахване на стъкловидното тяло и заместването му със специална течност).

Прочети още на: http://www.puls.bg

Четете още:Как се променя зрението ни с възрастта?