Непознатата история: Българското царство е възобновено!

Ако се доверим на пресата от края на XIX и началото на XX век, ще останем с впечатлението, че по това време социалните кризи са се преодолявали сравнително бързо. В България царяла етническа и религиозна търпимост, а условията за обявяване на независимостта на младата българска държава в международен план били изключително благоприятни. През лятото на 1908 г. младотурската революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. В такава обстановка на 22 септември 1908 г. във Велико Търново княз Фердинанд обявява независимостта на България, като приема титлата цар на българите. Пред събралото се множество Фердинанд прочита 

Манифест за провъзгласяване независимостта на България:

"По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна. Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.

Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.

Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.

Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги - бел. съст.), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.

Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее българският народ!"

МАНИФЕСТЪТ на цар Фердинанд.

Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септемврий 1908 г. двадесет и втората годишнина от Нашето царуване.

На първообразния с собствената ръка на Негово Величество подписано:

ФЕРДИНАНД I.

След изчитането на манифеста се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. Малко по-късно министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.

ТРИУМФАЛНАТА АРКА на историческия хълм Царевец.

Провъзгласяването на независимостта е голям успех на българската дипломация, която следи противоречията между Великите сили и успява да се възползва от тях.

С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. 

Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд 

„Този високо тържествен  акт на българската държава е начало на нови отношения със съседни и далечни нам държави, а особено с Турция – пише в уводната си статия „Свободен глас“, бр. 39, от 28 септември 1908 година. – Какви ще бъдат тези отношения, това, разбира се, това не може още ясно и определено да се предвиди, това бъдещето само ще ни покаже. Но, кой знае защо без разлика може да се каже, сме много оптимистично разположени. Даже във вероятността за една война с Турция не се задава страх. 

Ний намираме, че момента за провъзгласяване на независимостта на България е най-сгодния.

Цар Фердинанд І, комуто до голяма степен България дължи своето политическо и икономическо развитие в днешния момент, е предмет на почит и уважение от страна на всички обществени слоеве у нас, които намират гаранция за своите интереси в поддържане на такава вътрешна и вънкашна политика в управлението на нашата страна, която да помогне за засилването й икономически, по чисто западно-европейски маниер.

Едно нещо още не може да се разбере положително. Дали днешния акт на общо тържество е дело на правителството, или то е дело изключително на Царя. Ний не се съмняваме, че по този въпрос ще има две упорити едно срещу друго мнения. Опозицията ще третира въпроса, като личен акт на цар Фердинанд, а правителството ще се старае да представи на българското общество каква е неговата енергична и умна постъпка, към която то е склонило Царя.

Според нас, когато се преценяват политическите събития и то такива, които отзнаменуват началото на нова епоха, няма по-голям грях от пристрастието. Истинските интереси на един народ налагат несъмнено строга обективност, за да имаме вярно представление за условията, при които живеем и се развиваме.“

Цар Фердинанд е официално признат за пълноправен владетел и от Великите сили на 6 април 1909 г. 

Почти по същото време Австро-Унгария - една от Великите сили, наложили Берлинския договор, се готвела да анексира двете от провинциите на империята - Босна и Херцеговина, т.е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф (срещат се във Виена) да съгласуват действията си.

Деликатната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор, e успешно разрешена. Първо била спечелена Британската империя, която поставя условието - да започнат преговори между българското правителство и Високата порта (Турция). Преговорите започват веднага и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях Високата порта иска България да плаща голям данък. В качеството си на министър-председател Малинов заявява, че независимост не се откупува, дори се стига до частична мобилизация на българската армия.

Русия не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877 -1878 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й. 

Oфициално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.

Марица Гърдева

Четете още Непознатата история: Първият „общински преврат“ във Варна