Какво да хапваме, за да сме здрави

Организмът възприема значително по-ефективно жизненоважни хранителни вещества (минерали, витамини, микроелементи), когато ги получава по естествен път – от натуралната храна, отколкото от произведените от фармацевтичната промишленост препарати и хранителни добавки. Защо са ни толкова нужни и как да си ги набавяме в ежедневното си меню? Отговор на този въпрос дава екипът на puls.bg.
 

Ценни за организма са ни всички витамини, минерали, микроелементи и аминокиселини. С тяхна помощ тялото е в състояние да разгражда и да усвоява храната, както и да произвежда нови, собствени (ендогенни) вещества. 

 
Картофи

„Зеленчуци, който не яде...” е една от първите песнички, които научава всяко българско дете. За съжаление, зеленчуците в детското меню често се свеждат единствено до... порция пържени картофки. Какво трябва да знаем за тази интересна (и доста набеждавана като вредна) храна, за да извлечем максимална полза от нея? 
 
Картофите съдържат значително количество аминокиселини, минерални соли (най-вече калий, фосфор, магнезий) и са особено богати на витамин С. Една от причините за минералния дефицит, който днес засяга мнозина, е значително по-малкото количество пресни зеленчуци, които консумираме ежедневно, сред които и картофите. От години те са наредени сред едни от главните виновници за появата на наднормено тегло. Истината обаче е, че водят до напълняване само, ако ги консумираме под формата на пържени картофи, чипс и др. подобни храни. В действителност картофите са ниско калорични, но само когато са приготвени чрез варене или печене. Ако ги сварите небелени, се съхранява най-добре витамин С. А сварени на пара, запазват в максимална степен и витамин С, и минералното си съдържание. 

Тиквени семки

Когато се храним с много мазни и прекалено богати на калций храни – какъвто е съвременният модел на хранене, възпрепятстваме усвояването на магнезия. Всеки любител на месото трябва да знае, че едновременно с него, трябва да се консумират и много ядки (тиквени и слънчогледови семки, лешници, кашу), тъмнолистини зеленчуци и картофи, тъй като в противен случай с всяка хапка месо се увеличава и дефицитът на магнезий. 
 
Защо магнезият е толкова важен? При недостиг на този минерал се наблюдават мускулни крампи, нарушения в растежа, калциране на кръвоносните съдове. Може да се стигне до нарушения в сърдечния ритъм, стомашни и чревни спазми, депресия, смущения в имунната система и обмяната на веществата и др. Повечето органи в тялото ежедневно се нуждаят от определено количество магнезий за правилното си функциониране. Минералът се съхранява като депо предимно във вегетативната нервна система и притежава спазмолитично действие и успокояващ ефект.

По-голяма потребност от магнезий имат всички спортисти или хора, които извършват тежък физически труд, но също така и тези, които злоупотребяват с алкохол. Знаете ли, че с изпиването на една бутилка бяло вино например унищожавате запаса си от магнезий за цели два дни? Ето защо при редовна консумация на месо и/или вино трябва да се постараем да възстановим равновесието с подходящи храни. А за по-доброто усвояване на магнезия от тях можем да се приема допълнително Шуслерова сол №7 магнезиев фосфат. Тя се препоръчва за всички хора, подложени на силен, хроничен стрес. Помага за спокоен сън и има болкоуспокояващо действие при схващания, главоболие, спазми на стомаха, менструални болки и др. При остри симптоми може да се разтворят 10 таблетки в чаша топла вода и течността да се пие бавно, на малки глътки. 
 

 
Горски плодове 

Нашите предци в древността са се изхранвали предимно с големи количества диви ягодови и горски плодове. В тях има високо съдържание на антиоксиданти, с които организмът осигурява защитата си от свободните радикали. От около 500 поколения насам човекът се храни с продуктите от земеделието. А последните поколения вече са белязани от индустриалната епоха и т. нар. фаст фууд култура.
 
Индустриализацията обаче не може да промени обмяната на веществата в тялото ни. А тя съответства, както преди, така и сега, на условията на живот на нашите предци - ловците и събирачите на горски плодове. Днес повечето хора ядат прекалено много месни и зърнени продукти и за сметка на това твърде малко плодове и по-специално, горски плодове. Живеем във времена на антиоксидантен дефицит, който има дълбоки неблагоприятни последици за здравето ни. Антиоксидантите предпазват хромозомите и ДНК (генетична информация) от свободните радикали, които предизвикват неконтролирано делене на клетките и в резултат на това – натрупване на изродени, злокачествени клетки. Те ни защитават от увреждане на клетъчните мембрани, от преждевременна клетъчна смърт и ранно състаряване на организма. Какво можем да направи, за да покрием нуждата си от тях? Диетолозите препоръчват ежедневно да се консумират: минимум 200 г зеленчуци, 1 порция салата и минимум 1– 2 броя плодове. За да ви бъдат полезни обаче, суровите зеленчуци и плодове трябва да се консумират само до 15 ч. При стомашно-чревни смущения обаче (метеоризъм, газове и др.) се препоръчва обработката им чрез задушаване, варене или на пара. 
 

Зеле 

Всички зеленчуци от семейство Кръстоцветни съдържат глюкозинолати (синапени масла) – силно лютиви вкусови вещества, които растенията използват за собствената си защита от микроорганизми (напр. плесенни гъби и бактерии). Глюкозинолатите имат антиоксидантен и антибактериален ефект и са способни да противодействат на развитието на ракови заболявания. Познаваме типичния им лютив вкус например от хряна, ряпата, лука. Зелето съдържа специфични и много полезни за здравето на човека синапени масла, които почти не се срещат в други видове зеленчуци. Добре е да знаем, че след предварително нарязване на дребно и внимателно сдъвкване, прясното зеле се усвоява много по-пълноценно. При термична обработка се губят от 30% до 60% от глюкозинолатите. Ето защо е добре да включвате редовно в менюто си консумацията на салата от сурово зеле. При готвене на зелето пък протича друг процес на разпадане, благодарение на който отново се образуват полезни за човека вещества. А характерно за киселото зеле - като продукт на млечно-киселата ферментация, е че доставя на организма млечна киселина, а също и много витамин С. Дори повече от портокалите! Така чрез киселото зеле имаме чудесен доставчик на витамин С през по-бедния на витамини зимен сезон. 
 

Бобови растения 

Бобовите растения съдържат сапонини, които действат антибактериално, антимикробно, антивирусно, антиоксидантно и противогъбично. Укрепват имунната система, предпазват от развитие на туморни образувания, като блокират синтеза на ДНК в злокачествените клетки, понижават нивото на холестерола и подпомагат чернодробната функция. От растителните храни като житни и бобови растения, плодове и зеленчуци получаваме и много ценните баластни вещества, които стимулират перисталтиката, водят до ускорено изпразване на стомаха и ни дават по-голямо усещане за ситост.