Колкото и добър да е бил един курортен сезон, то той спира да бъде на дневен ред още в първите дни на септември, когато всички вече трябва да мислят единствено за това как следващият да бъде още по-успешен. Може би точно от тази максима са се ръководели през 1932 г. управниците на града ни и новоизбраният кмет Асен Брусев. Той е юрист и виден общественик, решен да продължи политиката на предшествениците си за по-нататъшното благоустройство на Варна, подобряване на санитарното дело и превръщането на града в европейски морски курорт. Сезон 1932 г. се оказва изключително преломен по отношение на излизането на града ни от ролята на провинциално “летовище” и превръщането на Варна в черноморски курорт, достоен за богати гости от западните държави.
Освен че на концесия се строят хотел и други сгради във Варна, че продължава електрификацията на крайните квартали, каптирането на нови води, направата на чешми в различни райони, ремонтът на градските резервоари, по инициатива на Лигата за курорта Варна и други стопански учреждения и със съдействието на варненската община от лятото на 1932 г. ежегодно се организира промишлена изложба в града. По този начин се демонстрират постиженията на българските занаяти, индустрия и селско стопанство. Но далеч по-интересно е, че през лятото на същата тази 1932 г. общината започва да организира поредица от тържества в Морската градина, Казиното и Морските бани. Едно от тези грандиозни за времето си събития е първият в България конкурс за морски красавици – “Царица на плажа”.
Без да се главозамайват от успешния туристически сезон, още в първите дни на септември 1932 г. кметът Асен Брусев и Общинският съвет вземат решение Варна да вземе участие и да се рекламира на българския павилион на Виенския есенен панаир. Ето какво пише по този повод в бр. 289 от 11 октомври 1932 г. на “Варненски общински вестник”:
„Рекламата беше много сполучлива и даде отлични резултати
Не искаме да кажем, че нямаше грешки и критика, но при това не трябва да се забравят обстоятелствата, които допринесоха за допущането на известни грешки, а именно, че журналисти били във Варна и като резултат от тия срещи във виенските вестници се появиха няколко хубави статии за „Царицата на Черно море“.
А и поуките от участието ни във Виенския панаир, за начина на рекламирането, за жилищния и ред други въпроси са големи и го оправдаха напълно.
Но тия, които се отзоват на рекламата ни и посетят Варна, трябва да останат доволни от нашия курортен град. И то не само от неговата хубост, но и от организацията и порядките на курорта ни.“
Следват препоръки за работата на курортното бюро през зимния сезон, като се набелязват основните задачи, от изпълнението на които зависи следващият курортен сезон да бъде още по-успешен:
„Да се приключи статистиката, като се подреди кореспонденцията, сортират се вестниците (местни и чужди) в които са излезли статии за Варна, да се проучат всички постъпили писмени оплаквания и препоръки и в един обширен доклад за сезона се подчертае всичко онова, което трябва да послужи за поука и онова, което трябва да се коригира.
Що се отнася до вътрешните служби и организация, то те трябва да се реорганизират и рационализират, за да могат да функционират по-добре.“ Препоръките обхващат броя и подготовката на персонала на всички свързани с курорта учреждения, както и организацията на дейността им, така че да бъдат изцяло в услуга на гостите на града, по подобие на европейските си колеги.
Настаняването на курортистите
Много важен проблем, който според автора на статията, курортното бюро и управлението на града трябвало да решат през зимния сезон, бил въпросът с настаняването на курортистите. Недостигът на квартири в града, както и многобройните сигнали за лоши битови условия, грубо и безпардонно отношение от страна на хазяите, както и много други сигнали, можели да бъдат разрешени, като се създаде по-добра организация и още „през февруари 1933 г. се съберат адресите на лицата, които ще дават квартири през лятото. Квартирите, след като бъдат проверени от Курортното бюро, ще се систематизират и впишат в една специална за целта картотека. Всяка квартира ще има своя карта с най-подробни сведения за удобствата и цената“. Идеята била през лятото чрез тези карти да става разпределението на летовниците, каквато била практиката в повечето големи европейски курорти.
Опростяването на формалностите по настаняването на курортистите, както и въпросът с полицейската охрана и тяхната сигурност били сред належащите за разрешаване проблеми.
Друг сериозен въпрос бил откриването на представителство на Варна във Виена и Австрия, което целогодишно да рекламира града ни като курорт. „В резултат на водените устни преговори с Първо Дунавско Параходно дружество във Виена, то ни направи писмено предложение и е готово да поеме представителството и рекламирането на Варна във Виена и Австрия. Такова едно предложение мислим, че има и от Прага. Курортното бюро трябва да влезе във връзка с тия представители и да ги обяви за официални такива. Чрез тях се открива нова фаза в рекламирането на Варна и се дава възможност за евтина и широка пропаганда на нашия курорт.“ Рекламата на курорта, според авторите на статията, е най-важна за развитието на Варна: „Не е вярно това, което твърдят някои, че градът ни е достатъчно рекламиран, особено в Полша.
Рекламата не е никога достатъчна
Тя трябва да се подновява и усилва всяка година. Не трябва да се забравят конкурентите на нашия град. Те не щадят средства и в повечето европейски центрове са открили свои пътни бюра и непрекъснато рекламират своите курорти...
Варненската община не може и да помисли за рекламирането на курорта чрез платени обявления и други скъпи видове реклами, защото за това са необходими грамадни суми, с каквито, в днешната нечувана финансова стегнация, тя не разполага. Обаче, един скромен рекламен материал е необходим и трябва да се поддържа. За международни изложби, рекламни бюра, панаири и за нашите официални представителства са ни нужни художествени снимки (40/60, в рамки, със стъкла и снабдени с надписи) от хубави и характерни за Варна сюжети, красиви плакати и проспекти, поне два вида. Европейските курорти, обаче освен с неизбежните снимки, плакати и проспекти, си служат и с ред други скъпи реклами, които ние не можем да си позволим. Проспектите, снимките и плакатите трябва да бъдат готови още през м. февруари и да бъдат разпратени из чужбина. Колкото по-рано се започне с рекламирането на сезона, толкова по-успешен ще бъде!“
МАРИЦА ГЪРДЕВА
Още по темата: Варна като „гроздолетовище“
Една справедлива преценка за летовна Варна
Във Варна туристите идвали за евтин разкош
Увеселителните влакове Русе - Варна
Курортът Св. Св. Константин и Елена навлиза в 30-те години на ХХ век като любимо място за почивка