За един грош повече

Може да ги видите на няколко знакови места в града. Предимно до спирките на оживени булеварди, пред подлезите или недалеч от пазарите. Приседнали над сандъче, на което са подредили плетени чорапи, бебешки терлички, цветя, мед, кой-каквото-успял да произведе. Харесвам ги. Умиляват ме много и когато мога, си купувам китка цветя. Ако знаеха, че изпитвам само хубави чувства към тях и с удоволствие бих им довела още клиенти, нямаше да се притесняват от екипа ни. Хората се безпокоят да не изгубят препитанието си. Очевидно са срещали различни настроения и отношение към тях. Преди да попитам дали е удобно да си поговорим, към мен приближава жена на 80 години и ми показва мазолестите си ръце. „45 години работих в завода като шивачка, блъсках от сутрин до вечер и имам 100 лева пенсия. Как се живее с толкова пари? Какво да си купя с тях? Не ни отнемайте поне възможността да изкараме и за сиренце тука на улицата!“.

След като я успокоявам, че ние не сме „лошите“ и няма да им вземем „сиренето“, жената смекчава тона. Не иска обаче да я снимаме. Недялка пък е на 85 години и е от Варна. Тя няма нищо против да и направим снимка. Плете вълнени терлици и чорапи (гети, шушони както още им казват нашенци) и ги продава до една централна спирка. Завита в дебели дрехи, усмихната и със зачервени славянски бузи. Иска ми се да я нарисувам. Прекрасна женица. С удоволствие разказва за занаята си. Започнала да плете по-интензивно след като се пенсионирала, защото с пенсията доникъде не може да изкара месеца. Когато е много студено, си остава в къщи. Един чифт чорапи изплита за ден и половина. Понякога успява да продаде и жилетка, шал, елек. Предимно жени купуват от изделията и – за себе си, за мъжете си, за децата и внучетата. До нея се усмихва и допълва някоя дума „колежката“ и, но се притеснява да я снимаме. Тя продава плетени бебешки терлички, шапки и жилетки от всякакви материи и цветове. Продава и цветя. Самичка се грижи за тях. Градински са. Скоро ще прецъфтят и последните. След „димитровчетата“ (хризантемите), няма други. Казва, че си помагат една друга, пазят си артикулите докато отскачат за водичка, за кратка почивка.

Невинаги се радват на късмет. Има дни, в които не продават нищо. Но не губят надежда. Ще си седят на топло до кокичетата напролет. Срещали са всякакво отношение, но като цяло при тях спират само хора, които ги разбират. Купете си нещо от тези женици! Цвете, чорапки, плетена покривка, шапка, каквото ви хареса. Тези жени са близо до пазарите – Колхозния и Синия, около подлезите в центъра. Има ги близо до гробищните паркове (не ги бъркайте с големите търговци!). Когато наближа гробищния парк на Тополи, първо се оглеждам за тях. Ако ги открия, там се отбивам. Помагат си една на друга. Няма алчност, няма борба за надмощие. 50 стотинки за китка цветя. „Сполай ти, чедо – казва дребна женица от последното ми ходене. Вземи си едно цвете и от Донка – ей я там, и тя продава цветя. Да я зарадваш. Как се казва майчицата ти, да я споменем, да и е светло там горе? То така се прави, да знаеш, казва се името, да се чува, да се помни“. Сгряват сърцето ми. И от Донка си вземам. Приемам ги за наши баби. Някои от тях пътуват от село. Стават по тъмно, за да приготвят китките си и да хванат по-ранен автобус. Студуват само за да припечелят някой лев, за да надскочат мизерията на ниските си пенсии. Някой беше казал, че утрешните пенсионери ще живеят по-зле от улични кучета. Не съм сигурна, че повечето от сегашните живеят по-охолно от тях.

Ели Маринова

Снимки: Пламен Гутинов

Четете още: Учени и природозащитници обсъждат производството на еко-хляб