Много страни приемат качамакът като типично за народа си ястие. В това число Балканите, Италия, Франция, Испания, Украйна. Всяка една от тези страни представя това като свое традиционно блюдо и го назовава със свое име – полента в Италия, мамалига в Румания, полента в Испания, кулеша в Украина, у нас ястието от царевично брашно познаваме като качамак.
Истината е, че Кристофор Колумб се завръща от Америка със стъбло на царевица. Растението е ново за европейският свят. Според Колумб коренните жители на Северна и Южна Америка,използват именно царевично брашно в съчетание с вода, и допълват с различни видове сосове, сирена и прясно уловено месо за прехрана.
За българката в миналото този вид хляб става предпочитан заради бързината, с която се приготвя предвид голямата натовареност – много труд, както и отглеждането на много деца.
Но колко от нас знаят за влиянието на качамака върху организма в чисто здравословен аспект днес?
Ако в миналото се е смятала за храна на бедните сега в Италия се счита, че помага за борбата с целулита.
Добити от царевица, качамакът съдържа нишесте и въглехидрати, фосфор,калций, калий, магнезий, натрий, витамини A и B. Тази храна е лесна за храносмилане, и следователно може да се консумира от деца и възрастни.
Мамалигата (на румънски) е добра при спазване на диета,защото дава незабавно чувство на ситост. Добър диуретик е и не предизвиква подуване на корема.
Липсата на глутен помага за задържането на вода в организма и по този начин спомага за премахване на целулита. Това е здравословна храна, и ако се яде по правилния начин, може да се използва за всяка диета, освен че се бори и с целулита. Най–важното нещо е готовото ястие да бъде придружено от по-леки храни, без да се превишава препоръчания грамаж от 150/160 грама брашно.
В здравословен аспект качамакът е в помощ с излишъка на холестерол в организма. Царевичното зърно е богато на олио, съдържа големи количества ненаситени мастни киселини,които от своя страна способстват за намаляване излишъка на холестерол в кръвта. В 100 грама качамак се съдържа растителни протеини, 4,4 мг, въглехидрати 40,08 мг, мазнини 1,4 мг, фибри 1,3мг, желязо 0,9 мг, калций 3 мг или 183 ккал.
Друг интересен факт е, че качамакът е афродизиак, това пък може да направи добър в интимен аспект живота на любителите на тази, колкото антична толкова и съвременна храна. И ако в България царевичното брашно и до днес не може да измести пшеничното по консумация, то в Италия и Румъния качамакът е на почит – истински кулинарен специалитет. В Румъния най–често се консумира с яйца, месо, сърми, сирена, а италианците с различни калорични сосове,силни на аромат твърди сирена.
Оригиналната бабина рецепта
Не толкова бързо и лесно, но много вкусно
Необходими продукти:
1 кг царевично брашно 3 л вода 3 чаени лъжици сол 500 г сирене 200 г масло по желание – 100 г сланина, една глава лук, месо по избор, червен пипер
Начин на приготвяне:
Най-важното условие да стане хубаво ястието е продуктите да са без консерванти, подобрители, ГМО и мазнини от неизвестен произход. Маслото да е с над 82 процента масленост, сиренето да е от мляко, царевичното брашно да е едро смляно. В повечето големи вериги хранителни магазини има различни видове брашно за качамак, някои от които са полуфабрикати и се приготвят за 10-ина минути (точно те обаче са пълни с химикали и изобщо не са за предпочитане).
Както всяка традиционна рецепта, и тук си има своите тънкости. Най-разпространеният начин за приготвяне на качамак е следният: Водата се слага да заври. Щом кипне, се слага солта, след което се изсипва наведнъж всичкото брашно. В средата с помощта на дръжката на дървена лъжица или точилка се оформят от три до пет кладенчета (дупки), през които да излиза парата.
Огънят се намалява и се оставя да ври около час-час и 20 минути. След това съдът се сваля от котлона и с помощта на същата лъжица или пък с точилката се бърка енергично, докато не започне качамакът да се отлепва от съда. Бъркането продължава около 15-ина минути, не по-малко.
Изсипва се в тавичка и се разстила равномерно. Наръсва се с натрошено сирене и разтопено масло. По желание може да се полее с масло, в което е запържен червен пипер, може да се посипе с пръжки от сланина, с месо и запържен лук... Всичко е въпрос на индивидуален вкус.
Така например се приготвя родопският качамак. Той обаче бързо може да се превърне в „наложен“. За целта в намазаната с масло тавичка се реди тънък пласт от качамака, наръсва се със сирене и препържено с щипка червен пипер масло, после пак качамак и така до изчерпване на количествата. Накрая се посипва с пръжки.
Някои домакини пък разтварят царевичното брашно в част от водата, а останалата слагат на котлона. Щом водата заври, сипват в нея кашичката на тънка струйка, като бъркат непрекъснато.
Котлонът се намалява, след което започва голямото бъркане – между 40 минути и един час, без отместване от печката. Това е за тези, които отказват да се доверят на своите баби, приготвяли няколко поколения качамака по гореописания начин.
Количествата продукти са дадени ориентировъчно за около 8 души. По желание те могат да бъдат завишени или намалени, според броя на хората, които ще седнат на трапезата. Важно е да се спазват пропорциите, за да върви всичко „по ноти“. И все пак, ако качамакът стане прекалено гъст, може да се разреди с малко вряла вода, до получаване на нужната гъстота.
Още по темата: Храни, които топят килограми