2016-та била най-лошата и черната година в човешката история? Не мисля!

Поводът да напиша тази... нека я наречем статия (макар да не претендирам, че имам журналистически талант и умения), са многобройните подобни коментари, засилили се особено след смъртта на певеца Джордж Майкъл и актрисата Кери Фишър (принцеса Лея Органа във фантастичната сага Star Wars) преди броени дни.

Наистина 2016-та беше доста мрачна година - военни действия, природни катаклизми, терористични актове, катастрофи... хиляди и хиляди неща, заради които много хора загинаха, а други пострадаха. Отидоха си и много знаменитости, което донесе голяма мъка на техните почитатели. Аз лично, като запален фен на Star Wars, бях много натъжен и шокиран от смъртта на Кери Фишър.

Но наистина ли 2016-та беше най-лошата?

Не, според мен просто се промени начинът по-който получаваме и възприемаме информация за света около нас. Предполагам, че всяка следваща година ще се конкурира със сегашната по лоши новини. Ето една теория, която според мен е доста логична, защото в противен случай нямаше да пиша това:

В древността или дори средновековието трудно може да се говори за разпространението на „новини“, така както възприемаме думата днес. Ако една вест е била наистина важна, изпращали са вестонец, който е пътувал дълго, понякога дори с месеци (пеша, с кон, с кораб), от една точка до друга отдалечена точка. Тоест, средностатистическият човек е имал възможността да научава новини най вече от близкия район. Новините от далечни страни са били малко и са пристигали с голямо закъснение.

През 20-ти век радиото, телевизията, телефонията и други технологии търпят бурно развитие, което прави достъпа до информация доста по-бърз и лесен. И все пак е имало ограничения - можеш да се обадиш по телефона, само ако ти и другия човек сте си у дома или в офиса. Да се обадиш в чужбина или даже в друг град е било доста по-трудно и скъпо. Телевизията и радиото са предавали преди всичко локални новини, а тези от далечни страни са били предавани в доста сбит вид и филтрирани по важност или по политически признак, да не говорим, че медиите не са имали мигновен достъп до всички новини по целия свят. И така нататък…

Днес технологиите стигнаха дотам, че носиш целия свят в джоба си.

Включваш смартфона...и следиш в реално време всички новини от целия свят.

Имаш телевизия и радио от целия свят.

Говориш си в реално време с някой от другата страна на планетата (при това с прилична аудио и видео връзка).

Слушаш най-новите музикални хитове в момента на излизането им.

Гледаш най-новите филми.

Следиш в реално време мачовете на любимия си отбор, нищо че играе от другата страна на планетата. И така нататък…

Имаме много, много по-голям и лесен достъп до информация от целия свят отколкото нашите предци.

Това промени начина по който възприемаме тази информация.

Днес съпреживяваме шока и мъката от някакво трагично събитие, заедно с тези които са го преживели - независимо дали са в съседния квартал или са някакви непознати хора, на хиляди километри от нас, които никога няма да срещнем. Съпреживяваме радостта от победата на феновете на някой спортист от другата страна на земята, макар че вероятно никога няма да се запознаем с тези хора или спортиста. Наслаждаваме се на видеозаписа от концерт на велика група, съпреживяваме удоволствието заедно с феновете, които са били в концертната зала. Нищо че ние вероятно не сме били там, а може и никога да не бъдем. Светът влезе в джобното ни устройство, влезе и в дома ни и започнахме все повече да го възприемаме като част от нас, да съпреживяваме все повече всяко късче информация.

Започнахме да се чувстваме съпричастни на мъката, радостта, възбудата, омразата...

на всичко което може да чувства някой от съседната улица, от другия край на града, от другия край на държавата и дори от друг континент.

Това се отрази и на начина по който възприемаме знаменитостите, по-точно, превърна много знаменитости в още по-големи знаменитости. Преди години технологията и развлекателната индустрия бяха стигнали такова ниво, че виждаш любимия си футболист предимно на стадиона, виждаш любимия си музикант предимно в концертната зала, виждаш любимия си артист предимно на екрана в киносалона. Информацията за тези хора, извън техните професионални занимания, беше малко, стигаше до нас по-късно, в по-съкратен вид. Тези хора не бяха точно звезди, в днешния смисъл на думата. Те бяха просто някакви хора, които си вършат работата, от която работа ти получаваш някаква радост, удовлетворение. В момента, в който приключат кариерата си, ти просто спираш да ги виждаш, а по всяка вероятност няма и да научиш нищо повече за тях, дори и за смъртта им.

С развитието на технологиите, развлекателната индустрия, медиите и социалните мрежи всичко това се промени.

Днес звездите са център на внимание...доста често, това е нежелано внимание.

Имаме достъп до всяко късче информация за любимия си спортист, музикант, актьор, художник и т.н. Тези хора, макар и да не ги познаваме лично, се превърнаха почти в част от нашето семейство - станаха ни близки. Преживяваме заедно с тях радостта им, успеха им, провала им, проблемите им, тъгата им...целият им живот. И когато някой от тях си отиде, го преживяваме лично. Много по-лично от колкото преди 10, 20 или повече години.

Така че по-черна ли беше 2016-та? Наистина, изглежда че светът все повече полудява. 2016-та беше доста наситена с мрачни и трагични събития - лоши новини, но мисля че и повече съпреживявахме тези новини. Много повече от предишни години.

Александър Кинов