Венци барабаниста: И котките и кучетата ме знаят в този град

Венцислав Велинов Василев, или Венци барабаниста, както сам се представя, е уличен музикант от 11 години. Свири на най-различни нестандартни „ударни инструменти“ – като започнем от тенджери и кофи и стигнем до бутилки. Самоук е и експериментира със звукоизвличането от най-различни материали. Венци потърси Медийна група „Черно море“, за да даде отговор на публикация в друга медия, където писали, че изкарва по 4000 лв. на месец. Той обаче отклони въпроса каква е истината, като обясни, че всеки месец е различно. Какъв е делникът на уличния музикант във Варна, разказа Венци пред наш репортер:

- От колко време се занимаваш с това?

- Уличен музикант съм от 2006 г., вече 11 години. Преди свирех на перкусия, на тарамбука. Бях предимно шоумен и забавлявах минувачите. После станах уличен музикант, с повече атрибути и аксесоари. 

- Хората как реагират, спират ли се да те гледат и слушат. Кои откликват повече - българи или чужденци?

- През зимата е малко по-слабо. През лятото, когато има доста туристи, е по-добре. Повече чужденци откликват, да. Всякакви се спират – руснаци, италианци, дори и китайци се е случвало да се отбият, за да чуят как свиря.  

- Има ли случаи да ти дават съвети, или да искат да се пробват да свирят заедно с теб?

- Случва се родители да се спират с малките деца. Аз съм много щастлив и благодарен в такива моменти. На тях им е интересно, често се случва да свирим заедно, правим си различни игри. 

- Можем ли да кажем, че от местните жители децата са ти най-верните почитатели?

- Абсолютно е така. Те реагират много искрено и неподправено.

- Във Варна много често гостуват различни музиканти и групи. Имало ли е случай някой от тях да се отбие при теб, да чуе как свириш, да размените някоя дума?

- Идвали са от Panican Whyasker, от “Ахат” също, Димо от PIF… Интересно им е как извличам музика от различни предмети.

- А какви предмети използваш?

- Лампа, казан, кофа, джезве, стъклени бутилки, тенджери и барабан. От миналото лято прибавих и тонколона за по-добро озвучаване. 

- Как реши да се занимаваш с това?

- От малък. То ми е вродено. 

- Смяташ ли, че подобен род прояви привличат туристите по някакъв начин?

- Да. Те виждат, че добра музика може да се извлича и от обикновени предмети. Не само на барабани, а и от едно пластмасово шише дори може да се получи добър звук. Стига да ти идва отвътре.

- Има и други улични музиканти във Варна. Какви са взаимоотношенията ви, има ли конкуренция помежду ви?

- Не, няма конкуренция. Въпросът е, че всеки втори става музикант във Варна. Повече има добри танцьори, които също правят шоу. 

- Нещо съвместно не можете ли да направите с тях?

- То какво съвместно да направим… Всеки гледа да си запази хляба… Всеки гледа как да изкара някой лев…Пази си своята територия… Не иска да работи с друг. Миналата година имаше едни брейкъри на входа на Морската градина. Става голямо разминаване в музиката, когато сме разположени наблизо. Още по-ожесточена става битката за територия през лятото, когато идват и от други градове улични артисти. Миналата година имаше един софиянец с марионетки, който привличаше доста публика. Ние, местните улични артисти, приемаме другите като нашественици. Всеки си пази хляба, все пак.

- Подобна конкуренция не е ли предпоставка за конфликти?

- Не, отбягваме подобни неща. Договаряме се - първо единият прави своята програма, след това другият.

- Има ли туристи, които се спират последователно при всички улични артисти, разположени в съседство?

- Да, има. Имало е дни, когато чужденци стоят с часове, за да гледат. Някои само минават. Някои пускат пари и заминават, други стоят, поглеждат колко пари имаш събрани и тогава решават дали да оставят. Второто повече българи го правят. Повечето гледат сеир, а не дават пари. Може и да им е хубаво, но да нямат възможност да оставят. Времената сега са трудни. Много е сложно… Улична работа…

- Това обижда ли те, когато хората седят, гледат изпълнението ти, но не пускат пари?

- Усещам ги… Когато набележа някой на 20 метра срещу мен, мога да кажа дали иска да ми остави пари, дали му харесва музиката. 

- Кое повече би те оскърбило – човек да мине и да не се заслуша в това, което правиш, но да ти остави паричка, или да остане, да слуша изпълнението ти с явно одобрение, а да не остави монета?

- И двата варианта са се случвали. Според мен е най-добре да чуят музиката и ако им хареса, да оставят пара. Ако не остави, отново мога да се зарадвам, защото поне музиката ми му е харесала. 

- Има ли хора, които няколко пъти идват. Които са те слушали, харесали са те и се връщат…

- Има, доста… Мои приятели също идват често да ме слушат.

- А с общината как стои въпросът относно разрешителните?

- Има проблем с живеещите в района. Според общинската наредба в обедните часове и след 10 часа не може да се свири и ние се съобразяваме. Въпреки това е имало случаи, когато възрастни хора минават, удрят ми тенджерките, обиждат ме, викат полиция. 

- През зимата излизаш ли да свириш?

- Не толкова често, по-рядко, зависи от времето. От март започвам по-активно.

- А как реши да експериментираш с тези различни „инструменти“?

- Аз още от мъничък… Това живеех в квартал „Аспарухово“, събирахме се всеки ден в парка да играем по влакчета и пързалки. Майка ми и баща ми така и не ми купиха ударни инструменти, не подкрепиха моето желание да свиря и аз където имаше ламарина, даже и на кошчета, използвах, за да барабаня. След това с едни приятели с китари се събирахме и аз „свирех“ на един стар москвич. Тогава се запалих да пробвам какъв звук може да се извлече от различни предмети.

- Чисто интуитивно пробваш, така ли?

- Да, и каквото се получи…

- Имаш ли приятели, които се занимават с нещо подобно, давате ли си идеи?

- В момента разработваме различни проекти с един приятел - Десислав Иванов – Десо Тихия. Той също свири в подобен стил като моя. Той взема едно шише и пластмасова кофа и поддържа някакъв такт на тях, а аз започвам да украсявам, да правя моите импровизации.

- Предполагам знаеш това, че звукоизвличането от ударните инструменти може да влияе на подсъзнателно ниво на човек?

- Да, да, така е. Понякога може да им падне тонусът, понякога са много импулсивни, харесва им, понякога са изнервени, понякога ехидни – гледат те и се смеят само. Всичко е енергия. 

- А ти каква енергия даваш на хората?

- Понякога негативна, понякога позитивна…

- От какво зависи?

- От нагласата, от съзнанието, а и от това как ми е тръгнало свиренето в този ден. Понякога свиря чисто, понякога много нервно… Хората и обстановката също ми въздействат. 

- Т. е., влиянието е двупосочно – както ти влияеш на тях, така и те на теб?

- Така е.

- Колко време обикновено продължава един твой „концерт“?

- Понякога си мисля, че мога да свиря и 24 часа, без да спра. 7-8 часа обикновено, най-много 10.

- Какво ти предстои в най-близко бъдеще?

- На 19 и 30 март ще имаме концерти с група “Джъмп”, аз свиря и с тях освен изявите ми на уличен музикант. Участвах в записите на новия албум на групата.

ПОЛИНА ПЕТРОВА