Привързаността към котки може да е заболяване

Съществува ли заболяване, което води до силна привързаност към котките? Съвременната наука приема, че отговорът на този въпрос е „да“. Заболяването се нарича токсоплазмоза. Причинител е паразитната бактерия Toxoplasma gondii. Като всички паразити, той оцелява за сметка на гостоприемника си и се нуждае от него, за да продължи жизнения си цикъл. За постигането на този ефект, токсоплазмозата манипулира мозъка на гостоприемника си. Манипулацията е сложен еволюционен механизъм, действащ върху котки, плъхове и почти всички видове бозайници и птици.

Документирани случаи на токсоплазмоза съществуват още от времето на древен Египет, паразитите били открити в множество мумии. Днес, близо една трета от световното население е носител на паразита, без дори да подозира за съществуването му. При здрави хора, сипмтоми на инфекцията често не се изразяват или са слаби и се приемат за проявление на грипни заболявания. Но това важи за телесните симптоми. Токсоплазмозата обаче се загнездва и в мозъчните тъкани и прикрито влияе върху поведението на заразените. Toxoplasma gondii може да се размножава във всеки гостоприемник. Но сексуалното възпроизвеждане, важно за еволюцията на вида, може да се осъществява само в чревната система на един определен гостоприемник – котките. Продуктите на този вид размножаване се наричат ооцисти и се отделят  в многомилионни количества с котешките изпражнения. Ако други животни, като мишки и плъхове, влязат в контакт с ооцистите, те навлизат в тъканите им и се развиват до клетъчни цисти. Изяждането на тези животни от котки, води до активирането на цистите, които попадат в храносмилателния и тракт и след период на развитие отново се размножават и отделят ооцисти.

Този специфичен паразит разчита много на двата (в този случай) приемника за оцеляването си. Мишките и плъховете обаче имат вродени инстинкти за отбягване на котки. Прекъсването на контакта между хищник и плячка би означавало гибел за токсоплазмозата. Тя обаче е открила хитро решение на проблема. Паразитните бактерии се прикачват към бели кръвни клетки, които ги отнасят към централната нервна система – мозъка. Попаднали в него, те променят баланса на някои невротрансмитери – молекули и съединения, предаващи информация за промяна в неврологичната активност. Чрез увеличаване секрецията на допамин, те потискат инстинктивния страх от хищници и потикват към по-отпуснато поведение. Заразената плячка е по-невнимателна, със забавени реакции и дори изпитва привличане към котешките урина, изпражнения и миризма. При човека, ооцисти могат да бъдат погълнати от замърсена вода, немити плодове и зеленчуци, недопечено месо, почистването на котешки тоалетни или след игра в пъсячници.

Токсоплазмозата влияе и на невротрасмитерите в човешкия мозък. Открити са доказателства за връзка между заболяването и редица психични състояния като шизофрения, биполярно разстройство, компулсивно разстройство и дори твърде силна агресия. Известно е, че също така понижава концентрацията и забавя времето за реакции. Според статистиката, за носителите на токсоплазмоза се отчитат три пъти повече случаи на автомобилни катастрофи спрямо незаразени хора.

Причината за сходното действие на паразита при гризачи и при човека, е силното подобие на мозъчната неврохимия при двата вида. Заболяването се счита за една от причинити хората да са толкова привързани към котките и често да имат повече от една в дома си. Дали това ще бъде отхвърлено или прието от науката, ще покаже само времето, но фактите говорят сами за себе си:  Toxoplasma gondii е един от най-успешните и разпространени паразитина планетата и силите му за контрол над съзнанието не бива да бъдат подценявани.

puls.bg

Четете още: Обява: Продава се антично бюро за жени с дебели крака и големи чекмеджета