Събудихте ли каменното цвете?

Глоксинията,  или по-популярна в България като каменното цвете, е сред любимците в нашата страна за стайно отглеждане. Родината на това прекрасно растение е Бразилия. Повече от 30 години отглеждам каменни цветя, но едва преди 7-8 разбрах, че има и по-лесен и сигурен метод за тяхното презимуване от този на постепенното засушаване и „приспиване“ в саксията. И то благодарение на случайността. Съпругът ми, връщайки се от чужбина, се наложи да смени полет в Амстердам и за да уплътни 3-те часа престой, влязъл в безмитните магазинчета на летището и, разбира се, ми купил няколко пакетчета с луковици от прословутите холандски лалета. А вместо рестото от 2 евро взел и още едно пакетче с „някакви семена“, както ми обясни по-късно. Когато отворих това пакетче, то се оказа пълно с дървени стърготини (талаш), сред които, за моя голяма радост, открих  луковица на любимата си глоксиния. Впоследствие се оказа, че тя е и най-красивата от доста сериозната колекция, която притежавам – с цвят на виненочервено кадифе, напръскано с бяло, като кралска мантия. 

КАМЕННОТО ЦВЕТЕ НЕ ОБИЧА южни и западни прозорци.

Приспиване:
Оттогава всяка есен изваждам луковиците на моите каменни цветя от саксиите и ги приспивам в дървени стърготини. За целта си купувам от зоомагазина пакет пресован талаш и хубаво „увивам“ в него всяка от луковиците (поставям ги в отделни найлонови торбички, които запечатвам с тиксо, а после всички малки пликове поставям в плътна хартиена торба и я прибирам на тъмно и сухо място). При този метод на съхранение и в зависимост от атмосферните условия луковиците се изваждат и засаждат в края на март - началото на април. При другия метод на приспиване се изисква малко повече усилия и място за съхранение – в края на есента спирате да поливате каменните цветя. Постепенно листата ще изсъхнат и ще опадат. Пренасяте саксиите с грудката на тъмно, сухо и прохладно място, а през втората половина на февруари ги изваждате, поливате леко и започвате постепенно подхранване.
 

Глоксинията цъфти през летните месеци до късна есен с голямо разнообразие от цветове – бели, червени, розови, виолетови и много други. Цветовете са с форма на камбанка, обърнати нагоре.

ЦВЕТОВЕТЕ са учудващо дълготрайни.

Полезни съвети:
През лятото трябва да й се осигури светло място, но не огряно от преките слънчеви лъчи. Аз ги гледам на перваза на северен прозорец. Оптималната температура е 18-24 градуса. При температура под 10 градуса листата и цветовете й ще почернеят, а при по-висока от 27 градуса ще цъфти по-кратко.

Най-важният елемент, за да отгледате красиво каменно цвете, е поливането. В никакъв случай не мокрете листата на каменните цветя при поливане. Най-удачният вариант за поливане си остава да сипвате вода в чинийката. 
 

САМИЯТ ЦВЯТ Е МЕК като кадифе.

Торене:
Хубаво е каменното цвете да се тори веднъж седмично с тор за цъфтящи растения. Важно е да знаете, че концентрацията на изкуствените торове трябва да е слаба - 1 г за 1 л вода. Ако това ви затруднява, набавете си течен тор за цъфтящи видове. Използвайте най-ниската посочена доза в указанието. В случай, че прекалите с торенето, грудката ще остане не добре подготвена за почивка и, за жалост, когато е торена силно, тя може да загние.
 

Аз използвам за подхранване разтвор от мая за хляб (1кубче) и 1 ч.л. захар, които първо се разтварят в 1 л хладка вода, престояват 2 часа, а след това се разреждат с още 5 литра вода със стайна температура. Тази смес е подходяща тор за всички стайни растения, включително и за орхидеите. А каменните ми цветя са отрупани с цветове.
Най-популярният метод за размножаване на глоксинията е  чрез листо или чрез грудки. 
 

ИМА БЕЗКРАЙНА ПАЛИТРА ОТ ЦВЕТОВЕ на глоксинията, но пъстрите са най-красиви.

История:
Глоксинията за първи път е описана от ботаници в края на 1700 година. Цветето е кръстено на Бенджамин Петер Глоксин – немски писател ботаник. През 1825 г. била извършена прекласификация и глоксинията била поставена в род сининия (Sinningia). Родът бил кръстен на главния градинар на университета в Бон – Вилхелм Сининг. Този род включва много разнообразни растения, които представляват истинско съкровище за ценители. Видовете варират по размер – от миниатюрната S. Pulsilla, която може да се побере в напръстник, до гигантската S. Macropoda, която може да достигне до метър. Модерните видове са много различни от първоначалните растения, открити в джунглите на Бразилия, но не по-малко красиви и атрактивни.

МАНЯ ПЕТРОВА
 

ЦВЕТОВЕТЕ СА С ФОРМАТА на фуния, обърнати нагоре.

ЦВЕТЕТО НЕ ОБИЧА да му мокрят листата.

ВНИМАНИЕ! ТОВА РАСТЕНИЕ НЕ СЕ РАЗСАЖДА! Засаждайте го направо в саксията, в която ще се развива.