Непознатата история: Разиграване на комара във Варна*

Питейните заведения и кафенетата в следосвобожденска Варна служели за своеобразен “сборен пункт” на разнородното по етнически състав население на града. Сутрин варненци пиели кафето си „на Мусалата“, а не в дома си. Около площада като кръстопът на много улици се разполагали „публичните места“ – кафенетата, кръчмите, гостилниците, собственост на българи, турци, арменци, гагаузи. От тук започвали първите за деня делови контакти. “Мусала” била сборното място на адвокатите, търговците и чиновниците, които не пропускали и след работа да се отбият в любимото си заведение. Поради честата безработица в кафенетата през деня било пълно и с часове седели наемните работници (хамали, каруцари и лодкари) в надежда да им излезе късметът за някаква работа.

Времето си запълвали с игри на табла, домино, билярд, карти и зарове, 

като често в това занимание губели и последния грош от оскъдната си надница. В много от питейните заведения до късно вечер по същия начин се опразвали джобовете и на наивни младежи и чиновници. Изобщо комарът и хазартът били нещо съвсем нормално за съдържателите и това накарало варненската община още през 1892 година да предприеме мерки, за да сложи ред в разпространението им в града. В бр. 3 от 20 януари с.г. на „Варненски общински вестник“ е публикувано „Обявление“, което известява съдържателите, че вече попадат под контрола на общинските власти и трябва „Най-късно до 1-й Февруари т. год. всички търговци, които държат за игра в заведенията си – карти, домино, билярд и други такива, да се снабдят с позволителни – квитанции, от които да се вижда, че те са си заплатили на Общината припадающото се за това градско право.

Тия от тях, които не се съобразят с горното или у заведенията на които, след горния срок, се намират карти за игра и др. такива, недамгосани, ще се подхвърлят на наказание, съгласно със закона“.

Какъв бил този закон, 

който дал възможност на варненската община да въведе някакъв ред в разпространението на хазартните игри в града? Макар все още да нямало Закон за хазарта, именно през същата тази 1892 година в младата българска държава бил приет първият нормативен акт, регламентиращ организирането и провеждането на игри със залози. Това е законът за “Задълженията и договорите”. 

Но минали само четири години и през 1896 г. хазартните игри в страната отново били забранени. Независимо от действащия забранителен режим обаче, в морския град, където освен местните любители идвали и много гости – чужденци и позамогнали се българи, които освен отмора край брега на морето търсели и по-специфични развлечения, игрите със залози продължавали да се играят. Да, нямало специални клубове за игри, но на много места, в кафенета, ресторанти или в частни квартири можело да се играе, разбира се, далеч не само “от интерес”. Съществуващите казина, подобно на това при „Варненското офицерско събрание“, се ползвали като клубове за срещи и места за организиране на вечеринки и соарета, както научаваме от публикувана в бр. 35 от 4 август 1902 г. на вестник „Известник“ обява.

ОБЯВАТА Е ПУБЛИКУВАНА в бр. 35 от 4 август 1902 г.  на вестник „Известник“.

Общественото мнение отново се раздвоило. Съдържателите на заведения и особено собствениците на луксозни хотели и ресторанти търсели чрез хазарта начини да привлекат както богати туристи, така и местните синчета на заможни родители. Последните често попадали в примките на професионални комарджии и натрупвали такива дългове, че успявали бързо да се разделят с бащиното си наследство. Често в схемата били замесени и държавни служители, призвани да опазват реда в града. Именно по такъв повод на 15 януари 1897 г. вестник „Свободен гражданин“ порицава варненския околийски началник Гунев, който за това, че не само играе незаконно комар, но и е организатор на залаганията: „На 31 Декември вечерта, срещу нова година, както във всичките кръчми в града ни, така и в локала на хотел „България“ се играло комар. Но тук главният играч, или банкерина на играта, е бил околийски началник Гунев. Във време на играта дохожда предприемача на бача, кантаря, подпечатвание на картите и др. и иска да му се заплати таксата иначе ще вземе картите, но околииският началник, знаете ли какво му казал? Ето какво: че играта на комар е забранена, но тази вечер той разрешил и, че книгите (картите) били негови собствени, та нямал право никой да ги прегледа“. Последното било задължение на същия този чиновник с цел да не се злоупотребява при залагането. След това в материала се разказва как Гунев заплашил чиновника с бой и го изхвърлил от хотела…

Подобни случаи скандализирали сериозно варненското общество, което по принцип не гледало с добро око на хазартните забавления. Даже когато през 1909 година в кметството било внесено предложение към бъдещия градски хотел да се разрешат и игри на щастието, доходът от които да бъде в полза на общината, това не било разрешено.

Кампания срещу „разиграването на комара“ подели и местните вестници, 

като порицавали и поведението на държавни и общински служители, подкрепящи задкулисно забранените от закона развлечения. Ето какво четем по темата в бр. 406 от 30 август 1914 година на вестник  „Варненски новини“:

„Откакто е назначен за управител (областен управител – б.а.) варненският адвокат Д. Н. Перелингов**, картоиграенето зема особено грамаден размер. Днес може да се каже, то се разиграва в почти всички хотели, кръчми и кафенета. Ала най-много картоиграенето е в казино „Лондон“ (Казината в периода на възбрана върху хазарта играели по-скоро ролята на вип танцувални салони – б.а.). Тук даже има образувана масия ( мафия – б.а.), в която има и лица от Цариград по професия картоиграчи, която по един най-разбойнически начин обира всекиго, особено проходещите. Даже един такъв приходещ, дошъл във Варна по търговска сделка се бил саморазстрелял, понеже му взели 5000 лв. Важното в случая е туй, че всичко това е добре известно на Варненската администрация, ала и до сега още не е взела никакви мерки, но и по понятна причина никога не ще вземе.  Каза ни се, че всяка вечер, във въпросното казино „Лондон“ падало по 150-200 лв., от които половината се дават на тия от които зависело да не се правят пречки. В конкретния случай молим г-н министъра на вътрешните дела да предпише на управителя г-н Перелингов да се разтури разбойническия вертеп в казино „Лондон“, от което ще се спасят много хора от опропастяване. Едновременно обръщаме внимание и на управителя Перелингов, като заявяваме, че ако той не се разпореди да се вземат съответните мерки, ще бъдем принудени да изведем правилното логическо заключение, че в руската пословица „неть огня без дыма“ и в българската „няма крушка без опашка“ има дълбок философски смисъл.“

ОБЩ ИЗГЛЕД НА КАЗИНОТО, 1929 г. (Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, Варна)

Редакцията дава и пример за двойствено отношение на управляващите към нарушителите на забраната да се практикуват хазартни игри в заведенията: „Наскоро в един от тукашните хотели почнало да се разиграва комара. Окръжният управител, уведомен за това от един заинтересован учител, поискал бързи обяснения, кой е позволил на съдържателя да допусне картоиграенето. Не ще съмнение, че в случая постъпката на управителя Перелингов е похвална, ала работата се състои в туй, че тая голяма негова заинтересованост е само отношение към картоиграенето в тоя хотел, а не и за тия комарджийски вертепи, дето от година вече се разиграва“.

Към достоверността на поднесената информация и нейното тълкуване, разбира се, трябва да се подхожда внимателно предвид политическата ориентация на изданието, но е факт, че и други вестници от този период изказват подобни становища, макар и без да цитират определени имена.

Няколко години по-късно хазартният бизнес успял още веднъж да се легализира,

преди отново да бъде забранен. Благоприятна почва за неговото узаконяване в страната започнала да се сформира през 1920 година. А когато през 1921 година Варна официално била обявена за морски курорт от тричленна комисия, изпълняваща ролята на общинска управа, се заговорило и за построяването на казино в града, подобно на тези в Ница и Монте Карло. 

През 1923 г. в страната е приет и Закон за хазартните игри. През 1926 г. във Варна, на около 100 метра от плажната ивица, започнало строителството на Морско казино по проект на арх. Желязко Богданов, но само след две години, през 1928 г., хазартният бизнес в България отново бил забранен за дълго време. 

* Заглавието е взето от публикация по темата във вестник „Варненски новини“ – 30/08/1914 г.

** Дамян Перелингов е роден 1860 или 1861 г. и по произход е от костурското село Долно Куманичево, тогава в Османската империя. След Руско-турската война от 1877-1878 г. учи във Варненската мъжка гимназия. От 1885 г. работи като секретар на Варненския окръжен съд. Няколко месеца по-късно става съдия-следовател, а през 1888 г. е преместен към Русенския съд на същата позиция. Година по-късно отново е преместен като мирови съдия в Провадия. Заедно с Петко Киряков (кап. Петко войвода) създава Македоно-одринското дружество „Родопи“, а отделно участва в основаването на Македонското благотворително дружество. Привърженик е на Либералната партия и пише във вестник „Търновска конституция“. Перелингов е деец на варненското македонско дружество. В 1903 година след сформирането на стамболовисткото правителство във Варна стамболовистите привличат за съюзници радославистите - Общинският съвет не е разпуснат и са направени само няколко промени, като кмет на града през юли става Перелингов. В доклад до Общинския съвет Перелингов констатира лошо състояние на финансите и занемарена благоустройствена политика и предлага отдаване на концесия на водоснабдяването и канализацията на града, построяването на нова скотобойна, изграждане на театър, хотел и други. Някои от предложенията му започват да се реализират. След разгрома на Илинденско-Преображенското въстание вълни от бежанци прииждат към Варна и Перелингов се заема с тяхното настаняване и изхранване.

От 1913 година Перелингов е окръжен управител във Варна, а в 1915 година е преместен в Пловдив.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още Непознатата история: Канализацията на Варна