Копривата е царицата на пролетта

Обикновената коприва, която тепърва започва да пониква, за да привества пролетта е една от най-използваните билки по света. Макар да не е култивирана масово, диворастящата коприва се използва от повечето народи на Европа и Азия, като данни за най-старите известни рецепти за лекарствени средства и храни с нея са намерени в древноримски текстове, а днес е особено популярна в кухните на Полша и Непал.

Копривата е повсеместно позната като полезна, ядивна билка и питателен зеленчук, използвана като източник на здравословни съединения и фибри. Изследване на Virginia State University от 2013 г. демонстрира, как дори след кратка термична обработка (варене или бланширане) 100 грама коприва може да допринесе за хранителния режим с 90 - 100% от необходимите дневни количества витамин А, включително и под формата на бета-каротен. Това количество коприва предлага и високи нива на биоусвоими желязо и калций, и в по-малки количества на протеин и фибри. Изследването препоръчва копривата като източник на минерали и витамини специално за вегетарианци и диабетици.

Високото съдържание на витамин С и желязо правят настойките, чайовете и подправките, приготвени от коприва, много полезни както за бременните жени, така и за страдащите от анемични кръвни нарушения.

Копривните листа са особено богати на флавоноидни гликозиди като квертицина, както и на мравчена киселина, каротеноиди, кзантофили, зеаксантин и лутеоксантин. В изсушените листа се намира средно по 4,8 мг хлорофил на грам листна маса, а самите листа представляват около 40% чист протеин. Изсушените листа са по-богати на усвоими аминокиселини дори от алфалфа(люцерна).

В пресните листа се намират по-високи концентрации на витамините А, С, D, E, K и В6, които имат защитни, антиоксидантни способности – те могат да неутрализират огромни количества свободно-радикалови съединения, които водят до клетъчни и тъканни увреждания и стареене.

Puls.bg