Оптимизмът е дефект в мозъците ни

Постоянният оптимизъм е една наистина уникална човешка черта. Хората, които могат да гледат положително на света, имат навика да вярват, че нещата са по-добри, отколкото изглеждат и че негативното няма да ги застигне, въпреки че връхлита останалите. Би било логично хората да променят тези свои очаквания, когато се сблъскат със суровата действителност, но понякога не го правят. Оказва се, че за това алогично поведение е виновен единствено мозъка, сочи изследване, цитирано от Popular Science.

От доста време невролозите се опитват да открият психологическата причина за оптимизма, тъй като нагласа от типа: „Не може да се случи на мен“ и „Тази година нещата ще се оправят“, всъщност може да ни навреди.

Екип от учени от Великобритания и Германия успява да я намери. Те дали на участниците в своето проучване списък с 80 негативни житейски ситуации, включително заболяване от Алцхаймер, уволнение, изневяра и т.н. Всеки един от тях трябвало да определи каква е вероятността това да се случи и на него. След като събрали отговорите им, учените им съобщили какъв е реалният шанс да им се случи подобно нещо. След това участниците трябвало отново да определят вероятностите, а учените наблюдавали внимателно мозъчната им дейност.

Крайният резултат бил доста интересен. Когато вероятността, нещо лошо да се случи, била по-малка, хората били склонни да променят своята оценка, но когато вероятността, нещата да са по-лоши от очакваното, била по-голяма, участниците продължавали да се продължават към първоначалния си отговор.

Какво се случва в мозъка ни междувременно? Когато нещата са по-добре от очакваното, дейността в предния кортекс се увеличава неколкократно. Когато обаче са зле, тя е много по-слаба. „Откритията ни показват, че човешката склонност към оптимизъм се увеличава допълнително от невъзможността на мозъка да кодира грешките в преценката ни, когато сме изправени пред лоши новини“, пишат авторите на изследването, публикувано в онлайн изданието Nature Neuroscience.

fakti.bg

Четете още:    Портрет на свръхинтелигентния тип: Левичар и мърльо, който псува