За какво гласуват ромите в парламентарния вот?

Какво обединява “Максуда“, „Гъбената махала“ и с. Каменар? Ами преобладаващият ромски вот, който при всички избори е интересен.

Дали защото празнувахме 60 г. от Европейския съюз или по други причини, но този път в с. Каменар ситуацията по обед беше спокойна. Нямаше и особен наплив от гласуващи.

ПРЕД СЕКЦИИТЕ В УЧИЛИЩЕТО в с. Каменар всичко беше спокойно.

„Работим в хигиената, бате, затова повечето от махалата ги няма. Надвечер глей к`во става“, внесе яснота по въпроса мургава гласоподавателка на средна възраст.

Действително, до около 12 ч. в една от секциите в училището едва под 1/6 от имащите право на глас бяха отишли до урните. Членовете на СИК очакваха повече посетители след 16 ч.

Любопитно, но гласуващите не бяха словоохотливи пред репортерите на Медийна група „Черно море“.

„Болен съм, имам и проблеми с очите, мъгливо виждам, не си спомням“, лаконично, но многозначително обясни вота си един от по-възрастните местни.

Семейство с 2 дечица буквално на къс спринт подминаха екипа ни, но все пак се разбра символ-веруюто на техния избор: „Да стане по-хубава държавата, че да не сме пуснали на акере. И парички за малките да дават.“

Част от по-младата генерация от с. Каменар очевидно вече се е ориентирала към емиграция. „Пуснах, но не вярвам нещо да се промени. Държавата ни е такава, в чужбина е къде-къде по-хубаво“, добави един от младежите.

Интересно, но местните, които се мярнаха в района на училището със секциите, не дадоха и дума да се каже за купуване на вота. Дали заради неутолимото полицейско присъствие в района, или по други съображения, но тази тема си остана табу.

Къде по-интересно вървяха предсрочните парламентарни избори в „Максуда“. От концепцията на гласувалите може да се събере ако не наръчник по политология, то поне дребно помагало.

„Ами какво да очаквам, по хубаво да стане, да не е все така. Само теглим, но нашето не е живот“, синтезира тегобите си един от по-възрастните пуснали бюлетина в урната.

„Много пари да дават. Пенсиите да увеличават. Да дават и въглища. Нашата България си е наша България. Да няма като в чужди държави война, глад. Берекет версин, колкото имаме, стига“, излезе с контратеза възрастна ромка.

„Щях да гласувам, но си загубих личната карта. Искам всичко да се промени“, подходи със собствено мнение млад гласоподавател.

Поляризацията на ситуацията пролича най-ясно около камарите с боклук в „Максуда“, до които се бяха събрали няколко поколения роми.

ДЕЧИЦА РОВЯТ В БОКЛУЦИТЕ В МАКСУДА, а родителите им не виждат особени перспективи след вота.

„Нямам адресна регистрация и не мога да гласувам. Не съм в списъка. България обаче трябва да се оправи. Според мен управниците, които ги избираме, трябва да се вземат в ръце“, сподели разочарованието един от присъстващите.

Веднага чухме и по-крайно мнение: „Тази България никога няма да се оправи! Тази анархия никъде я няма. Само искат от нас да гласуват и плащат на хората. А и много полиция има, плашат се децата. Когато бях 5 – 6 клас с мама и тате ходихме на избори, един милиционер нямаше. Когато бяхме Народна република България, по-добре бяхме. А сега не сме добре. Работа не дават, нищо не дават. Не сме добре. Само ни закачат! Хората ходят по казаните, това живот ли е?“

КАКВО ДА ПРАВИМ, БАТЕ? Няма лев, понякога дори се налага да крадем, оплакват се местни в махалата.

Всички са разочаровани от неспазените обещания и не искат и да чуят за контролиран вот.

„Децата са гладни. Налага се да крадем. Тази България не е за нас. Разбирам защо хората бягат в чужбина“, допълни мисълта си същият герой.

„Не можем да живеем в боклуците. Никой не се грижи за нас. Останахме в мръсотията. Децата боледуват, имаме и болни възрастни. Имаме общински съветник, не се обръща към нас. Къде е съветникът, господине? Но и друг да дойде, за нас е така. Остава ни да работим за 10 – 15 лв. и да теглим цял живот. Няма бате, няма“, оплака се недоволен с официален анцуг.

„Какво, чакат по-големи бели да направим, какво ли? Пари никой не дава. Дори сега не дават. Какво да правим, приказваме ги само тези неща, минат изборите и после какво – насреща: нищо“, синтезира проблемите местен.

БОРИС ПРОДАНОВ

Снимки ПЛАМЕН ГУТИНОВ