Руменка Николова: Плъстенето е сред най-древните занаяти

Плъстенето е един от най-древните занаяти, познати още на първобитния човек. В него се съчетават красотата на форми и цветове. Чрез плъстенето на естествени нишки, най-често вълна, се изработва нетъкан текстил, известен още като плъсти. Нишките на разчепканото влакно се вплитат без помощта на стан или инструменти, единствено чрез третиране с топлина, влага и притискане, наричано „валяне“. Това е най-краткото определение за този запленяващ занаят.
Повече за него ще научите от разговора ни с майстора занаятчия Руменка Николова. Можете да се запознаете с нея и с уникалните й произведения, ако посетите Улицата на занаятите, която е разположена на улица „Дрин“ във Варна, в началото на Кооперативния пазар. Сигурна съм, че няма да издържите на изкушението да опитате и вие да изработите нещо красиво със собствените си ръце под вещото ръководство на Руменка. 

- От колко време се занимавате с този занаят?
- От около 7 години… По това време той отново започна да става популярен в България. Това е най-древният занаят, заедно с каменоделството… Датира още от първобитния човек. Изработвани са уникални изделия от 7000 г.пр.н.е., от 2000 г.пр.н.е. Има разкошни артефакти. В България най-уникалното, което е правено с , това са копривщенските килими. Има цяла къща-музей. Тяхната орнаментика и начин на изпълнение са уникални, няма ги никъде другаде по света. Нямат нищо общо с казашкото и киргизкото обзавеждане на юртите. С тези килими на практика приключва плъстенето в България, някъде в края на ХVII век, за да се възроди преди няколко години. Аз дори не мога да си спомня защо реших да правя точно това, при положение, че се занимавах с други занаяти. Нещо ме грабна… Много бях впечатлена от килимите и от съвременни дрехи, правени с плъсти, които видях по интернет. Основно от интернет съм се учила, тъй като нямаше откъде другаде. 

- Има ли специфични техники, които използвате?
- Колкото е просто да го научиш този занаят, толкова технологиите са разнообразни. Аз съм си направила един разчет, че четири човешки живота не могат да стигнат, за да опиташ и да усъвършенстваш всичко. Много възможности има. Особено след като японците измислиха техника да се работи и с коприна, и с памук – отново натурални влакна, които се комбинират с естествена вълна. Уникални възможности има за съчетаване на нишки, на материали, форми, цветове и ефекти. Всеки материал има свои специфики и възможности. От съчетанието им се получават различни ефекти, уникални дрехи, пана, килими. Много богат занаят е плъстенето. Аз се надявам, че ще си намери подобаващо място в нашия бит. Бавничко напредва и въпреки това напредва. 

- Спират ли се хора, за да ви погледат как работите тук, на Улицата на занаятите?
- Предварителен интерес не мога да кажа, че има, защото хората не познават занаята. Но влизат, привлечени от богатството на цветовете в моето ателие и от това, че виждат изложени неща, които са приложими в бита, в облеклото и като изкуство за дома. Варна е един от градовете, където занаятът е много малко познат. Има двама-трима плъстари, които аз вече уважавам, но в другите градове е далеч по-добре. Причината е, че тук няма място, където можеш да се запознаеш с този занаят. Има един магазин във Варна и още 2-3 места, където случайно някой нещо е поставил. Най-популярни са мартеничките през пролетта, направени от плъсти. Смятам, че Улицата на занаятите дава добра възможност занаяти, които не са чак толкова популярни, да намерят своето място в обществото. 

- Какви материали се използват при плъстенето?
- Винаги трябва да са естествени. Това е важно, защото ако не са естествени, плъстене изобщо не може да се получи. Вълната и другите естествени материали имат уникален косъм, който не е тръбичка, която се измъква, а си има всички люспички и химически съставки. На практика плъстенето е един физико-химичен процес. Може да се използва също коприна, памук … Много добре се работи върху лен – получават се хубави дрехи, артистични пана. Върху тъкан текстил може да се рисува. Основно като декорация се използват сурови нишки – от коприна, от вълна… Използват се всички видове вълна – от як, от камила, от опака, от лама. Ние в България имаме един или два вида овце, вълната на които става само за по-груби зимни дрехи и килими. Всичко друго го изработваме от австралийска вълна, което донякъде затруднява, но през интернет всичко може да се намери и поръча. 

- Колко време на ден прекарвате в ателието си?
- Ох, времето никога не ми стига… Плъстенето е много увлекателно занимание. Понякога сънувам през нощта какво ще правя на другия ден. Ставам и нямам търпение да започна. 10-12 часа без прекъсване съм прекарвала в ателието. Не е тежък физически труд, не е толкова изморително. Всичко, което направиш, дава резултат почти веднага. На ден можеш да завършиш едно изделие, ако работиш 7-8-10 часа. 

- Вас лично какво Ви вдъхнови да се занимавате с това?
- И аз се опитвам да намеря отговора на този въпрос. Първият занаят, с който се захванах преди много години, бе дърворезбата. После иконопис, след това стъклопис… И въпреки това, откакто започнах плъстите, това, което вече ми е попило в душата от другите занаяти, се оказва, че точно тук намери своето приложение. Опитът от дърворезбата ми беше полезен, тъй като дрехите, правени от плъсти, се работят по технологията на склуптурата - няма шевове, няма кройка. Работи се по шаблон, според тялото. Иконописването се оказа, че е точно техниката, с която могат да се рисуват тези картини върху плъстена основа. Не може да приложиш нито маслената техника, нито акварела, единствено температа – с особеностите на изваждане на светлосенки, на бликове… Случайно го открих…

- Казвате, че сте самоука, а имате ли ваши ученици?
- Много… Слава Богу! Но малко от тях са във Варна, повечето са в други градове. От курсовете за деца със специални потребности има някои, които вече работят. Почти всички плъстари, които виждате по изложения, по форуми, са мои ученици и наистина много се гордея с тях. Има вече такива, които имат първи места по състезания, в конкурси. Самите те си имат вече ателиета в Пловдив, в Смолян, в Бургас, във Велико Търново. Занаятът е подходящ за жени, въпреки че по-скоро е мъжки занаят. Казвам мъжки, защото изработването на килими понякога наистина е тежък физически труд, тъй като те могат да достигнат до 150 кг и трябва да имаш някакъв вид приспособление, ако искаш сам да ги работиш. 

- Какъв съвет бихте дали на тези, които тепърва започват?
- Това е един от занаятите, който можеш да започнеш като хоби. Аз правя много голяма разлика между хоби и занаят. Занаятът е нещо, от което излизат по-трайни изделия, изисква се сериозно отношение. Хобито е нещо, което го правиш само за удоволствие, но като го започнеш, неусетно се превръща в занаят. Плъстенето е лесно усвоимо и лесно за прилагане. Не изисква никакви машини, само малко място и можеш да започнеш. Материали се намират, макар и трудно в началото, но като се ориентираш, всичко се подрежда. Можеш да изпробваш кое е твоето нещо - дали да работиш с коприна и вълна, или да правиш аксесоари, дали да изработваш склуптури, или нещо друго, свързано с изкуството. Когато започва курсът, уча всички на едно и също – установила съм определена поредица от основни положения. След като минат първите няколко занятия, още на втората-третата седмица всеки избира кое е неговото занимание. Лесно го усещаш занаята и като те грабне, няма спасение. 

- А какво реално може да се направи с плъстене?
- Какво ли не… Килим от плъсти е нещо уникално, което може би старите хора са го знаели, аз го открих случайно. Той е дебел около сантиметър и половина до три. Създава невероятна изолация – шумо- и топлинна. Това, което открих, е, че можеш да ходиш с обувките вътре, целият прах се събира под килима, отгоре не излиза нищо. Той на практика е един прахоуловител. С плъстене се изработват всички видове облекло – дори лятно. Легендата е, че вълната топли, но не е така, тя през лятото държи хладно, през зимата държи топло, затова древните народи и тези, които живеят по стария начин, продължават да носят такива облекла.

Могат да се правят елеци, палта. Единствено панталони не се получават. С плъстене могат да се изработят и всички видове аксесоари за разкрасяване на една дама.

Те са по-оригинални, защото цветово има безкрайно големи възможности – разполагаш със стотици цветове вълна и с тях можеш да рисуваш каквото искаш. Получава се рисувано изделие по твой вкус. Стенните пана също са много популярни, засега повече в чужбина.

С плъстене може да се получи абсолютна реплика на най-сложните класически картини. Полилеи също могат да се изработват, скулптури. Леки са, не тежат като другите и може лесно да се преформят – като ти омръзне, може лесно да направиш нещо друго, не е като дърво, метал или камък. 

- Казахте, че Вашите ученици още от първите седмици си избират кое от тези неща е тяхното. А кое е вашето? Кое Ви носи най-голямо удоволствие и кое Ви предизвиква?
- Най-голямото предизвикателство пред мен е изработката на картините. Мога да твърдя, че никой в света все още не прави такива.

Аз случайно, точно като предизвикателство, опитах техниката на иконописването. С друга нямаше да се получи, защото има особености на рисуването с вълна. Стана така, че сега ми харесва повече да рисувам с вълна. Едно особено излъчване има. Дрехи също обичам да правя. Може би защото там въображението може да се освободи. Трудно някой се решава да експериментира обаче, защото нямаме моден подиум, на който да се представят моделите. Тези дрехи са нещо различно от онези, които изработват другите дизайнери. 

- Какви хора проявяват интерес да се научат?
- Много хора преминаха и много хора се учиха… Едни от чисто любопитство, други от липса на занимания, трети – за убиване на времето, четвърти – с хъс да научат и още нещо. Почти всички, които продължиха да се занимават с плъсти, преди това бяха опитвали и други неща. Т.е., вече явно са имали желание да творят. Не е необходимо човек да е кой знае какъв артист, за да иска да прави нещо. Трябва и да си малко щур, за да не се откажеш, защото в началото има повече усилия и по-малко резултати. Сега вече има реализация. За съжаление, не толкова, че да живееш спокойно. Затова някои от моите ученици, които продължиха да се занимават с това, вече живеят в чужбина. 

- А какви хора си купуват плъсти?
- Основно хора, които имат желание да бъдат по-различни, които притежават индивидуален стил. Рядко някой купува случайно.

- Повече българи или чужденци?
- Допреди известно време основно купуваха руснаци – от чужденците… При тях е много познато, това е като всекидневие за тях, не е нещо ново или екзотично. Те го използват така, както ние използваме изкуствените си дрехи. 

- В кои страни е познат занаятът?
- Няма страна, в която да не е познат. Ние сме последните, които започнахме да го развиваме, нямам идея как е станало… Може би бяхме прекалено затворени … В САЩ е много познато, от там са ми някои от най-добрите клиенти. В Европа също, но там хората имат известни колебания, когато трябва да купуват от Източна Европа. Те се съмняват, че ние можем да направим разлика между качествените и некачествените материали. Докато американците нямат такива предубеждения. Те са отворени за всички. 

- А Вие защо решихте да се посветите на занаятчийството?
- Предполагам, че ми е повлияло това, че съм израснала при баби и дядовци, които постоянно се занимаваха с нещо. Така си го обяснявам… Инженер съм по професия, завършила съм и работила с едни от най-интересните техники и технологии, но винаги съм си била с някакъв занаят вкъщи. Така започнах с дърворезбата, която научих от школа. Явно имам нужда така да си почивам. Дърворезбата беше първият занаят, който ме заплени. Може би човекът, който ни преподаваше, беше много одухотворен. Сигурно нямаше и да си помисля да се захвана с това, ако не бях попаднала при него. Щях да си мисля, че това е мъжки занаят… Беше преди много години…

- Къде срещнахте този учител?
- В Ботевград, бях там по разпределение. Той живееше там, беше вече пенсиониран професор от академията и в читалището му бяха отпуснали една стая. Тогава бяха такива времена, че всеки можеше да отиде и да се научи от един такъв одухотворен човек, без да заплаща нищо. Просто ходехме всяка вечер и се учехме. Наистина смятам, че много научих от него. Имам направена църква с дърворезба и с иконите. 

- Благодарна сте на своя учител, а какво смятате за максимата, че занаят се краде, а не се учи?
- Мисля, че това е метафора. Никой не отказва да обясни на своите ученици основното за своя занаят. Но това не е всичко. Много остава между редовете. И ученикът, ако има интерес да разбере и да се научи, трябва да може да чете това, което остава между редовете, да мисли над това, което му говори учителят. Мисля, че това имат предвид хората, като казват, че занаят се краде, а не се учи. 
 

Полина Петрова
Снимки Пламен Гутинов