Ректори с решения за подобряване на качеството на висшето образование у нас

Важни решения, свързани с качеството на висшето образование у нас  бяха взети на днешното заседание на Съвета на ректорите в България, което се проведе в Икономическия университет във Варна.

Сред основните обсъдени теми е урегулирането относно разкриването на нови специалности, нетрадиционни за профила на даден университет и прекратяване на разкриването на нови филиали в малките населени места.

„52 университета на територията на страната не са много, но на много места има обучаване по нетрадиционни за профила на даден университет специалности и следва това да бъде урегулирано“, заяви председателят на Съюза на ректорите проф. Любен Тотев. Съветът е одобрил реформата, която се провежда през последните години.

„Днес Съветът на ректорите се обедини около решението, че трябва да има своеобразен мораториум върху бъдещото разрастване на мрежата на висшите училища, както и разкриването на филиали в малките населени места, което принизява висшето образование до гимназиално“, заяви след срещата министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.  

„Ако искаме да имаме качествено висше образование след 15-20 години, трябва да инвестираме днес в млади преподаватели“, уточни министърът и добави, че по този въпрос ще се търсят общи политики с ректорите на държавните висши училища.

„До 30 октомври всички университети трябва да разработят визии за развитието си. Къде виждат профила си, политиките по отношение на младите преподаватели, както и политиките им по отношение на цялостното им развитие“, уточни министърът и добави, че тези визии ще бъдат обсъдени и между самите висши училища, за да се координират стратегиите на специализации.

„Стратегията на специализация е заложена още при проектирането на мрежата от държавни висши училища в страната. Тази мрежа има своята профилна и териториална логика, но след 1990 г. имаме академична автономия по отношение на разрастването и определянето на профилите. Тази индивидуална стратегия на всеки университет да се разраства е довела до колективна нерационалност“, заяви Красимир Вълчев.

Масовизира се и приемът, каза министърът и уточни, че към 1990 г. 30% от зрелостниците са влизали в системата на висшето образование, а към днешна дата те са близо 80%. Според него това несъмнено е довело до понижаване на средния резултат и е част от репутационния проблем на университетите в страната.

Министърът определи като некоректно и определянето на приоритетни и неприоритетни специалности. „Приоритетни специалности са тези, за които е налице разрив между търсенето на пазара на образованието с очакваните бъдещи потребности на пазара на труда. Това са професионалните направления, в които искаме да насочим студентите да се обучават. Повече инженери, педагогически специалисти и агрономи. В тези направления не избуя нерационалното търсене на висше образование, то избуя в обществените и социалните науки“, каза Вълчев и добави, че е необходимо преструктуриране на приема, така че студентите да се обучават в тези професионални направления и да се намали процентът на нерационално търсене.

„Има намаление на броя на студентите в направления, които са важни за икономиката и там се отчита недостиг. В специалности енергетика и химични технологии, например, намалението е драстично. От гледна точка на системата на образованието ще бъде много трудно да осигурим в следващите 10-20 години преподаватели по математика, физика, информационни технологии, където има ниско търсене в сравнение с бъдещите потребности на пазара на труда“, заяви министърът.

Акцент в разговорите на Министерството на образованието с висшите училища през следващите месеци ще бъде и развитието в сферата на научните изследвания.

МАРИАНА СТОЙКОВА