Председателят на БАН: Броят на учените у нас е под критичния минимум

Научна конференция на тема „Образование, наука, иновации” се проведе във Варна. Форумът събра учени от БАН, преподаватели от ВУЗ, представители на бизнеса и местната власт.

Целта на срещата е да се задълбочи сътрудничеството между трите звена: наука, образование и бизнес, както и да се увеличат съвместните им бъдещи проекти.

Един от водещите проекти е свързан с въвеждането на нови методи на преподаване в областта на образованието. Т. нар. „Изследователски подход“ цели да бъде насърчавана креативността на учениците, вместо да наизустяват готови факти.

„Основното е да накараме учениците да участват в учебния процес. По този начин те се ангажират и много по-лесно запомнят това, което им се преподава, отколкото да бъдат карани да запаметяват нещо написано на дъската“, коментира председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски. По негови думи учителите се интересуват от новите методи и са много активни в обучаването си относно тях.

„Варна без съмнение е един от основните образователни центрове в България. Има широка палитра от висши училища и много силно средно образование, особено в областта на математиката, заяви акад. Ревалски.

„Това, което се забелязва в бизнеса в последните години е, че малките и средните предприятия, които са с иновативна насоченост имат интерес от научни изследвания“, отбеляза акад. Ревалски. Според него с развитието на изкуствения интелект някои от сега съществуващите професиите ще изчезнат, но при една предвидлива политика и при едно добро образование, хората ще бъдат много по-способни да променят своята насоченост спрямо иновациите. „Ако образователната система е добре развита, ще подготви хората за тези иновативни големи промени, които неминуемо ни очакват“, допълни председателят на БАН.

Акад. Ревалски посочи, че броят на учените в България е под критичния минимум и уточни, че учените в БАН в момента са малко под 3 000, което е около една четвърт от всички учени в България, но произвеждат повече от половината от научната продукция в страната.

„Тези хора са много ценни. Една страна не може да позволи да няма учени. Предупредени сме от европейските ни партньори, че броят на учените у нас е под критичния минимум. Друго особено важно е възвръщането на достойнството на професията. Забелязва се едно отношение, което не прави чест на нашето общество. Счита се, че без наука може, без учене също и това е факт. Трудът на учените не е толкова видим, колкото друг вид труд, но той е особено важен и трябва да се цени. Науката от друга страна е световно конвертируема и един добър учен ще си намери работа навсякъде по света. В този смисъл към научните работници трябва да има внимание и за да се задържат хората у нас, трябва да се създадат съответните условия“, категоричен е акад. Ревалски.