Наблюдателна система ще помага за устойчиво развитие на Черноморието

Близо 60% от идеята за създаване на Национална оперативна морска обсервационна (наблюдателна) система (НОМОС) е изпълнена, но това е постигнато само с работа на парче, а за да се реализира целият проект, ролята на държавата е от изключителна важност. Това заяви за в. „Черно море” гл.ас. инж. Виолета Слабакова от секция „Океански технологии” към Института по океанология - БАН. Пред България като страна членка на Европейския съюз и страна по редица световни и регионални споразумения за опазване чистотата на океанските и морските води, в частност на Черно море, и изискванията на Рамковата директива за морска стратегия се поставят редица предизвикателства. Тяхното изпълнение налага разработването на изчерпателна и организирана мониторингова система, която обхваща множество аспекти. Реализирането на НОМОС би подпомогнало значително устойчивото развитие черноморското ни крайбрежие и изключителната икономическа зона на България в Черно море чрез осигуряването на оперативна информация и прогнози за морската околна среда. Според инж. Слабакова данните, които се събират в реално време, имат не само научно, но и широко приложно значение. Те служат не само на институциите като ДП „Пристанищна инфраструктура”, ИА „Морска администрация”, но и на морския бизнес, туризма и изобщо на цялата общественост.
Като пример за
скорошно тяхно постижение
в тази насока тя посочи разработката „Система за наблюдение параметрите на морската среда в пристанищните райони и заливи по българското черноморско крайбрежие” (ПОМОС) - един от основните елементи на НОМОС, което стана по поръчка на сегашното ДП „Пристанищна инфраструктура”. В. „Черно море” припомня, че тази разработка спечели награда “Варна” за научно-техническо постижение през 2009 г. Системата осигурява оперативна информация за състоянието на морската среда и прилежащата атмосфера в пристанищните райони и заливи по българското Черноморие и така помага за безопасното корабоплаване. Тя разполага с 14 измервателни пункта, които обхващат цялото черноморско крайбрежие (от Калиакра, Балчик, Варна, нос Емине, Поморие до пристанището на Нефтохим в Бургас ). Монтирани са общо 45 измервателни уреди, които дават оперативни данни в реално време за основните метеорологични и океанографски параметри: вятър - скорост и посока, температура, влажност, слънчева радиация, видимост, соленост, течение, вълнение, ниво и т.н. Повечето пунктове са поставени на подходящи места на пирсовете и цялата информация от тях се предава по интернет до крайния потребител. По думите на инж. Слабакова в процеса на експлоатация  на системата
значителен интерес към информацията, 
предоставяна  от ПОМОС, е  проявен  и от представители на туристическата индустрия, водните спортове  и  риболова,  което  доказа  нейната  обществена полезност.  Само за 2010 г., когато системата е била със свободен достъп, са регистрирани над 50 0000 външни посещения на сайта. През 2011 г. Институтът по океанология при БАН предава ПОМОС на нейния собственик ДП „Пристанищна инфраструктура”. Но предприятието поради липса на средства не успява да поддържа ефективно сложната система. Това довежда до спиране на по-голяма част от измервателната техника, която се нуждае от периодична профилактика, калибриране или подмяна. През декември миналата година със заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията ПОМОС е безвъзмездно предоставена от ДППИ на ИО - БАН. За съжаление, към момента системата предоставя оперативна информация само от метеостанциите и то не от всички измервателни пунктове. Сега институтът търси варианти за възстановяване и надграждане на  системата чрез кандидатстване за финансиране по различни европейски и национални програми. ПОМОС е проектирана така, че да  осигури възможност за  интегриране  на  допълнителни сензори в зависимост от интереса на различните потребители. Идеята ни е да инсталираме допълнителни датчици, измерващи основните биохимични характеристики на морската вода, които да предоставят  информация  за нуждите на екологичния мониторинг, обясни инж. Слабакова. 
Целта на Националната оперативна морска обсервационна система
(НОМОС)  е да осигурява адекватна, своевременна и пълна информация за състоянието на морската околна среда, включваща както прогнози, така и анализи. Нещо изключително важно при вземането на решения, свързани със защитата и възстановяването на  устойчивото развитие на бреговата зона. Тя е проектирана да интегрира данни от различни източници: брегови станции, подводни полигони, платформи, закотвени буйове, автономни профилиращи сонди, научно-изследователски експедиции, кораби доброволци, спътникови наблюдения. В мащабния проект освен Института по океанология са включени и Националният институт по метеорология и хидрология, хидрографската служба към Военноморските сили,  СУ “Св. Кл. Охридски”, ВВМУ „Никола Й. Вапцаров”, Техническият университет - Варна.
Всъщност реализацията на НОМОС  започна през 2003 г. с
първия проект в областта на оперативната океанология
за Черно море - „Арена”, който беше финасиран по 5-а рамкова програма на ЕК, обясни Виолета Слабакова. Оттам нататък малко по малко системата беше надграждана основно с пари от държавни агенции, научни фондове, индустрията, международни фондове. Така вече (общо до 60 на сто) са изградени повечето от основните й елементи, като мониторинговата програма, подсистемите “Галата”, „Шкорпиловци”, ПОМОС,  БулАрго, BulSeaL, MARINEGEOHAZARD и др. Според океанолога може да се говори много за всеки от изградените й основни елементи (някои частично) - всеки един от тях е уникален и обслужва различни цели. В случая обаче важното е те да бъдат доразвити и интегрирани в общ информационен портал. За това е нужен  сериозен финансов и човешки ресурс, какъвто не е по силите само на Института по океанология. Добре би било около идеята да се обединят и всички заинтересувани институции, организации, които също могат да подават информация в общата система. И достъпът до нея да бъде свободен. Защото не само държавата, учените, но и всеки гражданин има право да знае какво се случва с нашето море, допълни инж. Слабакова.
 Стефан Денков