Повечето варненски зрелостници искат реализация в България

ПОЛИНА ПЕТРОВА

Снимки ПЛАМЕН ГУТИНОВ

250 зрелостници изпрати Средното училище за Хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски“. По традиция младежите посадиха дръвче в училищния двор на раздяла и извиха хоро.

На празнична церемония бяха отличени първенците на випуска, както и тези, които с изявите си в различни сфери са прославили името на СУХНИ „Константин Преславски“.

С думите „Обичаме ви! Не забравяте своите учители“ изпрати абитуриентите директорът на училището Емил Груев. Той им пожела попътен вятър в живота, който за тях да е едно пътешествие, изпълнено само с радост.

Директорът сподели, че се чувства обнадежден, тъй като вижда в очите на младите хора жажда за успехи. В последния учебен ден на зрелостниците се състоя и церемония по тържествено предаване и приемане на знамето на училището.

12-класниците бяха изпратени под венец от цветя и с тържествени възгласи.

Повечето от младежите бяха категорични, че искат да останат в България.

Кристияна

Чувствам се много добре. Щастлива съм, но в същото време усещам, че носталгията вече ме обхваща. Не мога да си представя, че това е последният ни учебен ден. Ще ми липсват приятелите от класа и учителите, средата на спокойствие и безгрижие, която имахме. Оттук нататък смятам да продължа да следвам мечтите си. Избрала съм да уча туризъм и се надявам да имам успехи занапред. Мечтая да пътувам много. Решила съм да уча в България. Ще остана тук.

Теодора 

Щастлива съм, че завършвам, но малко ми е мъчно, че се разделям с училище. Аз бях в паралелка по рисуване и пленерите, на които сме ходили през годините остава един от скъпите ми спомени. Знам че оттук нататък няма да ми е лесно, но съм сигурна, че ме очакват приятни преживявания. Засега не мисля да търся реализация като художник, но в бъдеще не се знае. Избрала съм да уча логопедия, тук във Варна. Искам да остана в България.

Анабел 

Като се върна назад ми се струва, че тези 12 години минаха като миг. Едновременно съм спокойна, че завършвам, но и съм притеснена за това, което ме очаква, да не забравяме, че ни предстоят и матури. Ще ми липсва училището, ще ми липсва ежедневието, спонтанните щуротии, които сме правили с класа. Често мисля за това, какво ме очаква в бъдеще. Аз имам планове, но човек не знае какво ще му се случи, надявам се да е най-доброто. Малко е плашещо, когато навлизаш в живота, вече не си дете и трябва да поемеш сам своите отговорности. В този последен ден в училище осъзнаваш, че вече всичко ще се промени… Решила съм да уча бизнес мениджмънт и международни отношения в чужбина, в Шотландия. До сега винаги съм имала късмет и ми се иска да не ме изоставя никога. Надявам се да завърша успешно и да се реализирам. Реших да уча в чужбина, защото това, което съм забелязала до момента е, че е има доста образовани хора тук, които имат потенциал, но не получават възможност да го реализират, няма добро бъдеще за тях в България. Мислила съм много за това дали ще се върна някога, може би… България много ще ми липсва…

Ивайло 

Чувствам се страхотно в последния учебен ден. Винаги ще помня невероятната обстановка тук, всички учители и съученици, всички хубави моменти, които сме имали заедно. Смятам след матурите и бала да заминавам за Германия. Там ще уча стоматология и най-вероятно ще остана, защото ми харесва повече като държава, а и образованието там е по-качествено.

Христо 

Днес е краят на един дълъг път, който извървяхме заедно с моите съученици, има много мигове, които няма да забравя никога. Тук свършва сигурността, вече започваме да отговаряме сами за себе си, следва по-трудната част от живота. Не съм притеснен, мисля че учителите се постараха максимално да ни подготвят за това, което ни очаква. Ще продължа образованието си, ще опитам да го съчетая и със спортната си кариера, надявам се да се получи и да извлека най-хубавото от всичко, с което се захвана. Искам да уча икономика и ще продължа да играя футбол. Искам да остана в България, тук ми харесва, не мисля, че в чужбина бих се чувствал по-добре.

Емили

Много съм щастлива, че завършвам, но смятам, че когато днешният ден отмине и го осъзная напълно, ще ми стане тъжно. Ще ми липсва времето със съучениците. Много спомени имаме заедно и хубави и лоши. Смятам да продължа образованието си и няма да спра да следвам мечтите си. Искам да уча криминалистика или журналистика. Надявам се да успея. Засега оставам в България, ще видим по-нататък как ще се стече животът ми. Ако се насоча към криминалистиката може и да замина за чужбина, но ако журналистиката е моя професия, твърдо оставам тук.

Александър

Много се радвам, че учих точно тук. Имам много хубави моменти, както с преподавателите, така и със съучениците. Завършвам паралелка с рисуване и миговете, в които сме творили заедно няма как да ги забравя. Надявам се и за в бъдеще животът ми е да изпълнен с веселие, споделено със семейство и верни приятели. Все още не съм решил какво ще уча, но си мисля, че рисуването ще остане за мен по-скоро хоби. В България няма хора, които ценят достатъчно изкуството и мисля, че нищо хубаво не ме чака ако му се посветя. Въпреки това искам да остана тук, трябва да останем и да се борим, за да се променят нещата.