Проф. Петър Гецов: Български радиометри летят около Марс

Българите са сериозни изследователи в областта на космическата радиация и наши радиометри летят около Марс, отбеляза директорът на института за космически изследвания и технологии към БАН проф. Петър Гецов по време на честването на 30-годишнината от втория българо-руски пилотируем космически полет.  "Разработваме трето и четвърто поколение космически оранжерии – български патент. И не на последно място – космическата храна, която подреди страната ни сред световните сили Русия и САЩ", подчерта той. Основополагащ за развитието на космическата наука у нас е точно вторият българо-руски полет. Край Варна се събраха космонавти от България и Русия, които се срещнаха с деца, проявяващи интерес към космонавтиката. 

Спомням си мисията, в която участвах, така сякаш беше вчера, нищо че са минали 30 години, каза за медийна група "Черно море" вторият български космонавт Александър Александров. "Подготовката за този полет стартира още в началото на 1986 г., когато започна да се разработва научната програма, а самият той бе осъществен през 1988 г. Програмата беше много обширна, развиваше се в 4 основни направления - дистанционно изследване на Земята от Космоса, Космическа физика и астро физика, Космическа медицина и биология и Космически технологии" - разказа още Александър Александров. "Нямахме търпение да видим как изглежда нашата Земя – през илюминаторите се наслаждавахме на красотата, която съпътства всеки космически полет. Планетата беше като на длан – когато прелитахме над България беше интересно да видя родния си град – Омуртаг. Всичко се вижда ясно защото атмосферата играе ролята на лупа. Земята е толкова красива, че е трудно може да се пресъздаде на снимка или видео“, сподели той.

"Като дете мечтаех да летя до други планети, но когато пораснах, разбрах, че няма такава възможност все още и реших да стана летец-авиатор. След като се появи програмата Интеркосмос, последвана от други, моето естествено професионално развитие беше да подам рапорт и да участвам в космическа програма", спомни си още Александър Александров. 

Заедно с Александър Александров в българо-руската експедиция участва Виктор Савиних. Това е неговият трети космически полет. "В Космоса всички сме един екип, всички заедно преминаваме през процеса на адаптация, тъй като има доста вестибуларни ограничения", разкри той. „Екипажът ни бе твърдо решен да се стикова с орбиталната станция. Спомням си ясно момента след скачването, когато люкът на спускаемия апарат се отвари и Муса Манаров и Владимир Титов, които вече бяха летели половин година в Космоса, ни посрещнаха! Три нови живи същества! Неописуема радост! Или иначе погледнато - петима мъже, които живеят в едностаен апартамент, затова и изпращането ни след 10 дни също бе щастливо“, спомни си с усмивка Савиних.

По време на полета екипажът на Александров, Савиних и командирът Анатолий Соловьов извършва 56 успешни научни експеримента, разработени от Института за космически изследвания при Българската академия на науките. Нещо повече - именно тяхната мисия носи на борда на Орбиталната станция първия компютър, а всички данни и резултати от опити и изследвания се компютризират. „Космонавтът е върхът на пирамидата на всяка научна програма, в която участват хиляди учени, конструктори и професионалисти. Програмата „Шипка“, която имаше три основни задачи – дистанционно изследване на Земята от Космоса, космическа радиология и космическо материалознание, бе изпълнена на световно ниво. Благодарен съм на космонавтите, които успяха да оправдаят доверието и да защитят огромния труд, който вложихме. Нямаше способен човек в страната, който да не беше привлечен да участва в програма "Шипка". По това време България вече беше сериозно навлязла в сферата на цифровата и изчислителна техника и разполагахме със сериозни екипи за програмиране и хардуер “, разказа проф. Петър Гецов, който е бил ръководител на програма "Шипка". "Всеки от нас чувстваше своята отговорност, тъй като един космически полет е много скъп, а целта е да се получат уникални резултати от експерименти, които да допринесат за развитието на световната наука. Бяхме готови на саможертва дори, ако се наложи" - допълни Александър Александров. 

Специален гост на празничната церемония по случай годишнината от втория българо-руски пилотируем космически полет беше и Сергей Авдеев, който до 2005 г. е притежател на световния рекорд по сумарен престой в Космоса - над 747 денонощия. "Експериментите, в които взе участие Александър Александров намериха продължение в много следващи полети, включително и в моя", подчерта той. 

"Високо ценя възможността да работим с нашите по опитни в Космоса приятели - руснаците", заяви ръководителят на космическа програма "Шипка" проф. Петър Гецов. "Искам да подчертая, че България не загуби инерцията от онези години Продължаваме да развиваме и първата Космическа оранжерия, която направихме с нашите руски партньори, като вече разработваме трето и четвърто поколение, които са чисто български патент. Вече сме асоциирани членове на Европейската космическа агенция и имаме много нови партньори. Няма друг пример за толкова успешно международно сътрудничество, колкото в областта на Космическото пространство. Космосът е добър пример как може за мирни цели, на базата на науката и технологията, да вървим заедно напред", обобщи той. 
 

Дубльорът на Александър Александров, който се e готвил наравно с него за мисията - Красимир Стоянов сподели с радост, че децата продължават да проявяват голям интерес към научните изследвания в сферата на космонавтиката.   

Полина Петрова