1/3 от варненските бомбоубежища са използваеми

Едва 1/3 от варненските бомбоубежища, които се поддържат от МВР и дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, са използваеми в случай на бедствие или война. Подобно е положението и с местата за укриване при радиация или военни действия, които се намират в мазетата на жилищните кооперации в града. Това обясни пред Дарик радио инспектор Антон Ангелов от „Регионална дирекция пожарна безопасност и защита на населението“.

На територията на Варна има 62 бомбоубежища, които се стопанисват от системата на МВР. По-малко от 20 от тях обаче са използваеми и са годни да приютят варненци в случай на земетресение, война или друга кризисна ситуация. Голяма част от бомбоубежищата са строени преди повече от 30 години и оттогава за тяхната поддръжка почти не са заделяни средства.

Инспектор Ангелов коментира, че основната причина скривалищата да са неизползваеми са подпочвените води и дъждовете, които са наводнили над 40 от тях. „Варна е такъв район, в който често има подпочвени води. Като добавим обилните дъждове през годините, влагата и остарялата електрическа инсталация, на практика имаме много неизползваеми убежища“, обясни той.

Най-голямото бомбоубежище във Варна е под паметника на Почивка. То е предвидено за повече от 1800 души, като при война или друга кризисна ситуация може да се превърне в болница. Скривалището се нуждае от ремонт, тъй като няма осигурени условия – дизелгенератори, изправна вентилационна система и др. Подобно е положението и с другите по-големи убежища във Варна – това на спирка „Нептун“, на ул. „Шипка“ и в Морската градина, където част от помещенията са срутени.

Близо 2000 пък са убежищата, които са строени в мазетата на панелните блокове в крайните квартали, както и в старите кооперации на центъра. Те са предвидени най-вече за укриване при земетресения или радиационна атака. Изградени са от дебели стени и метални врати. Тези скривалища обаче са за кратковременен престой, тъй като нямат вентилация. „Всички стари кооперации имат такива съоръжения. В немалка част от заводите и училищата също има подобни скривалища", обясни инспектор Ангелов.

Според него по-добре е да се ремонтират старите бомбоубежища, отколкото да се изграждат нови, тъй като ще излезе доста по-скъпо, а и сега съществуващите скривалища не са малко на брой. “Става въпрос за много средства, които трябва да се отделят, за да се построят нови убежища. В случай на нужда за скривалище може да се ползват някои сутеренни помещения или например подлези. За момента не е правен разчет колко пари ще трябват, за да се приведат в изправност старите бомбоубежища. Трябва да се направи специална комисия, която да обиколи съществуващите съоръжения и подробно да опише тяхното състояние. Едва тогава ще можем да говорим с точност за това колко средства ще са ни нужни за ремонт“, каза инспектор Ангелов.

При кризисна ситуация системата за ранно оповестяване на дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ ще алармира гражданите за опасността. По думите на Ангелов няма как предварително да се разясни на гражданите къде е най-близкото бомбоубежище до техния дом и къде могат да се крият в случай на нужда.