Петър Сеферов: Инвестираме около 6,5 млн. лв. в нова пристанищна техника

Петър Сеферов  е роден през 1972 г. в Провадия. Завършва ВВМУ „Никола Й. Вапцаров” през 1995 г. От януари 1996 г. работи в пристанище Варна, а от май 2005 г. е  началник на пристанище Балчик. След създаването на ДП „Пристанищна инфраструктура” (ДППИ) става първия му генерален директор и на този пост е до октомври 2009 г. От април 2011 г. се връща като зам.-директор на Варна-изток”, а от февруари 2014 г. е негов директор. От 4 февруари т.г. е изпълнителен директор на „Пристанище Варна” ЕАД.

- С какви стопански резултати поехте щафетата като нов ръководител на пристанищния комплекс?

- Още преди 31 декември 2014 г. знаехме, че са изпълнени физическите параметри на бизнес плана на „Пристанище Варна” ЕАД. Към края на годината отчетохме около 10 млн. т товари, преминали през двата терминала, които оперираме – Варна- изток и  Варна-запад. Известно е, че бях директор на пристанищен терминал Варна- изток и като такъв участвах в разработването и изпълнението както на стария, така и на новия бизнес план. Очевидно е, че не ми трябва някаква особена адаптация, защото познавам работата и на колектива, и на двата терминала. 
Структурата на товарооборота и на двата терминала е сравнително постоянна през последните години. Продължаваме да бъдем главно износно пристанище - около 70 % от товарите са за износ, а останалите – внос. Положителен факт от гледна точка на технологичност и опазване на околната среда е увеличаването на обема (с 46 000 т) и дела (с 2%) на контейнерите.  Общо през миналата година обемът на обработените контейнери надхвърля 132 600 TEU. Средно около 65% от товарооборота е в насипно състояние. Специално на Варна- изток около 90%  от обработените товари бяха насипни, на Варна-запад - 55%, където имаме и над 1 млн. т течни товари. Обработени бяха и над 700 000  т генерални товари. За първи път на Варна- изток беше приложена нова технология за обработка на тръби с голям диаметър. Макар и в незначително количество, през 2014 г. бяха обработени и товари по технологията ро-ро.

- А как започнахте новата 2015 г.?  

- От началото на годината досега са обработени над 2,1 млн. т товари, което е с близо 26 % повече в сравнение със същия период на 2014 г. , въпреки че по принцип януари и февруари са по- слаби месеци. Вече са обработени  и около 29 000 TEU. А зърнените товари надхвърлят половин милион тона (506 000 т към 18 март т.г.).

- Морска гара стяга ли се за новия круизен сезон?

- Досега за новия сезон са записани 33 посещения на круизни кораби със 7500- 8000 пътници, при 36 кораба през миналата година - тогава пасажерите бяха 3 пъти повече. Разбира се, изминалата 2014-а не може да се приема като определяща, защото беше година на непредвидими обстоятелства в Украйна. Очакванията са намаляването на посещенията на круизни кораби да продължи, защото целият черноморски басейн се определя като рисков.

- Кои са първите задачи, които си поставихте, поемайки ръководството на „Пристанище Варна” ЕАД?

- Както вече казах, бях директор на Варна-изток с работно място първия етаж на административната сграда, а сега съм изпълнителен директор и работя на втория етаж над стария си кабинет. Казвам го като метафора, но всъщност истината е, че добре познавах и проблемите, и възможностите на двата терминала и на цялото търговско дружество. Работата на пристанището е специфична. Един човек сам трудно може да промени нещата. Аз съм работил в екип и продължавам по същия начин на практика със същия екип. Участвах в разработването на бизнес плана за 2015 г., който е изпратен за утвърждаване в Министерството на транспорта и още от първите дни на моето назначаване работя по неговото изпълнение. Оперативната работа в пристанището се извършва на кея, където се обработват корабите, но различните административни и аналитични отдели действат по изпълнението на редица задачи със стратегическо значение, свързани с технологичното и организационното развитие на дружеството.
Казвал съм, че работим по схемата 24-7-365, тоест  денонощно в рамките на цялата година. Последните години на търговското дружество са успешни и смятам този процес да продължава. Радвам се, че с моето преназначаване се създадоха условия за издигане на редица вече утвърдени млади кадри, с необходимото специално образование и познаващи оперативната експлоатация. Използвам случая да подчертая, че и досега ние сме били една постоянно действаща „лаборатория”, подпомагаща обучението на младите хора в любов към морето и по-специално в любов към пристанището. На 23 март т.г. събрахме възпитаници на две гимназии и студенти от ВВМУ. Направихме им презентация, чрез която запознахме бъдещите ни колеги с възможностите и предизвикателствата, пред които се изправяме. Наши специалисти на практика демонстрираха специфични моменти от пристанищната дейност.  

- Каква е инвестиционната програма за 2015 г.?

- За да се извършват качествени пристанищни услуги е задължително да разполагаме с технически и технологически годна и безопасна пристанищна инфраструктура и техника. Известно е, че ние оперираме публична държавна собственост и за инфраструктурата като цяло отговаря ДППИ, а ние – за пристанищната техника. 
В края на миналата година беше изпратен първи вариант на бизнес плана съобразно съществуващите проучвания и очаквания за 2015 г. В него сме предвидили инвестиции в размер на около 6,5 млн. лв. за нова пристанищна техника, съоръжения и др. Планираната техника е в съответствие със структурата на очакваните товари. Въпреки че основно е работа на ДППИ, в пристанищна инфраструктура смятаме да инвестираме около 6 млн. лв. 

- Какво е заложено  в генералния план за развитието на пристанището и докъде е стигнало изпълнението му? 

- Според законодателството развитието на пристанищата става в съответствие с техните генерални планове и за това отговаря ДППИ. Като пристанищен оператор нашите задачи, които стриктно изпълняваме, са заложени в годишните ни бизнес планове. За да повишим товарооборота, залагаме преди всичко на технологичното развитие и според възможностите си закупуваме нова пристанищна техника и поддържаме съществуващата. Наш приоритет е и постоянното подобряване на организацията на труда и безопасността на работата ни като оператор. Известно ни е какво се съдържа в генералния план и сме готови да съдействаме за неговото изпълнение, обаче без да се намесваме във функциите и правомощията на ДППИ.

- Древният Одесос е възникнал като пристанище, което продължава да бъде пъпната връв на морския ни град. Като ръководител  на дружеството, което оперира с неговите мощности, как ще коментирате бъдещото развитие на порта, а от там и на морска Варна?

- Заех поста изпълнителен директор на „Пристанище Варна” ЕАД с ясното съзнание, че моята основна задача е качествено, ефективно и безопасно да оперирам двата най-големи български морски терминала и да съдействам за развитието на пристанището, когато принципалът изисква това. В добър контакт сме с ДППИ и ИА „Морска администрация”, но уважавам разделянето на функциите и задълженията. Много бих искал, а това се споделя и от целия екип на дружеството, пристанище Варна да получи необходимото внимание и подкрепа за своето развитие.

- Докъде стигна реализацията на проекта за новия Интермодален терминал - Варна?

- Както вече е известно, ДППИ е сключило договор с избраната по конкурс фирма, която ще проектира Интермодален терминал - Варна (ИМТ - Варна). Наскоро ни посетиха специалисти от избраната проектантска фирма,  водени от представители на ДППИ. По тяхно искане направихме презентация на нашето търговско дружество и двата терминала, които оперираме. Показахме им пристанищния терминал Варна- изток и отговаряхме на техни въпроси в рамките на нашата компетентност. Надявам се, че в скоро време ще се изяснят сроковете и процедурите за развитието на този необходим нов терминал. Основната идея е първо той  да бъде изграден в района южно от фабрика „Христо Ботев”, след което претоварната дейност от Варна- изток ще се премести там и едва тогава ще се направи необходимата трансформация на стария терминал с оглед разработките на проектантите, приети от представителите на принципала.

- Какви са очакванията Ви за привличане на допълнителни товари през 2015 г.?

- Най-важното за привличането на нови, в т. ч. и транзитни товари, е продължаване на усъвършенстването на технологиите, подобряването на организацията на труда и комуникацията със съществуващите и бъдещите клиенти. Тези задачи се решават всеки ден на всички управленчески нива – от централното ръководство до стифадора на съответното корабно място. Според нашите очаквания и тази година структурата на товарооборота ще се запази, като обемите на обработваните товари ще са съпоставими с миналогодишните. Правим всичко възможно за привличането на тежки извънгабаритни товари. Не бихме отказали нито един вид товар, който може да премине през нашия регион.

- През варненското пристанище става най-големият износ на зърно у нас, подготвяте ли се вече за новата жътвена кампания, така че да не позволите част от товарите да се насочат към съседни пристанища, като Констанца? 

- Действително, зърнените товари са едни от ключовите и емблематични товари за нас и винаги сме се отнасяли с изключително внимание към тях. Скоро преработихме изцяло технологичната карта, като внесохме някои усъвършенствания. Варна-запад все по-активно се намесва в обработката на този тип товари. На Варна- изток също се извършват подобрения, свързани с усъвършенстването на технологиите за работа. В момента се извършват някои експерименти и след тяхното успешно приключване ще мога да ви запозная по-подробно с резултатите. Искам да припомня, че от средата на 2014 г. специализираната машина за товарене на зърно вече е наша собственост и се използва пълноценно. Надяваме се, че тазгодишната зърнена кампания ще бъде добра и успешна. Позволявам си обаче да припомня, че засега в България няма модерен пристанищен терминал, специализиран за износ на зърно. Това трябва да стане с проектирането и изграждането на новия ИМТ- Варна.

Стефан Денков