Русия може да стане собственик на два празни газопровода в Черно море

Днес Турция е една от най-проблемните дестинации за износ на руски газ. Доскоро Анкара беше вторият по големина купувач след Берлин, сега Газпром рязко отстъпи позициите си, отстъпвайки ги на други доставчици. През следващите шест години условията на договорите „Турски поток“ и „Син поток“ изтичат, но ще бъдат ли подписани нови и при какви условия?

Турция стана вторият по големина пазар за износ на руски газ през 2007 г., а през 2013 г. Алексей Милер се похвали, че тя може да бъде и номер едно. По това време Анкара беше критично зависима от вноса на газ и Газпром представляваше много впечатляващите 60%. Газопроводът „Син поток“ вече функционираше и след кризата в Украйна през 2014 г. и „саботаж“ от страна на България, две линии от „Турски поток“, които струваха на руския бюджет 7 млрд. Долара, започнаха да се изтеглят, заобикаляйки тези две страни. Но тогава всичко не се разви, както беше планирано от ръководството на държавната корпорация.

Първо, инцидентът с руския бомбардировач Су-24, свален от турците, изигра отрицателна роля. Анкара направи стратегически изводи. Бяха установени допълнителни доставки на газ от Азербайджан, освен това газът от тръбопроводи също идва от Иран.

Второ, Турция ускори въвеждането в експлоатация на два плаващи терминала за LNG (FSRU) с пропускателна способност от 20 милиона кубически метра на ден в провинциите Измир и Хатай. Това изигра основна роля, когато цените на LNG спаднаха рязко. За сравнение, през първото тримесечие на 2020 г. продуктите на "Газпром" струват на турците $ 257 за 1000 кубически метра, LNG - $ 98,2 за същия обем. Турците вече са в състояние да получават до 24 милиарда кубически метра годишно под формата на LNG и възнамеряват да построят нови терминали.

И накрая, за Анкара стана много нерентабилно да купува руски газ в предишните обеми за чуждестранна валута поради девалвацията на турската лира с 30%. На следващата година изтича договорът за доставки през „Турски поток“, а през 2026 г. - на „Синият поток“. Като се има предвид, че президентът Ердоган наскоро докладва за откриването на собствените си газови находища, оценени на 320 милиарда кубически метра, перспективите на Газпром са ужасни. При най-негативния сценарий Русия може да стане собственик на два празни тръбопровода, минаващи по дъното на Черно море.

Съществуват обаче и малко по-оптимистични оценки. Икономистите посочват, че необичайно ниската цена на LNG не може да продължи безкрайно. Например за Катар производството на LNG е до голяма степен страничен продукт от разработването на шистови находища. Когато котировките му паднаха поради шестседмичната "петролна война" между Русия и Саудитска Арабия, Рияд беше принуден да изхвърли излишъка си на световния пазар, което срина цената на LNG. Тези, които са инвестирали в изграждането на приемни терминали навреме, са постигнали добър напредък. Но сега ситуацията постепенно се променя: пазарът непрекъснато усвоява излишъка от газ, зимният отоплителен сезон наближава, така че цената на LNG се покачва значително.

Най-вероятно Анкара няма да се откаже напълно от вноса на руски газ. Тя ще продължи да диверсифицира доставките чрез изграждането на терминали за LNG и разработването на собствени полета. Това ще бъде сериозен коз в преговорите с Газпром, който ще трябва да направи много сериозни ценови отстъпки. В крайна сметка вътрешният монополист ще загуби по-голямата част от пазара, но ще му бъде позволено да остане като резервен доставчик с два тръбопровода за Турция.
 

Източник: Репортер.ру
 

Автор: Сергей Маржецки
 

Превод и редакция ПАН.БГ