Mитрополит Йоан: Денят на Рождеството е ден на светлината и на радостта (ВИДЕО)

Варненският и Великопреславски митрополит Йоан/ Снимка: Варненска и Великопреславска митрополия

Всечестни отци, скъпи представители на монашеството, обични в Господа братя и сестри – чеда на богохранимата Варненска и Великопреславска епархия,

В очакване на светлия празник на Рождеството по плът на Божия Син се обръщаме към всички вас с архипастирска обич и с послание за пълнота на радостта, за единство в любовта и във вярата, и в нашата неизменна християнска надежда.

Денят на Рождеството е ден на светлината и на радостта. Светлина и радост, които извират от самата сърцевина на християнската ни вяра и които нищо в този свят не може да ни отнеме. Пребъдвайки в тази неземна радост, ние отново прославяме дивното чудо на Боговъплъщението, като се присъединяваме към ангелското войнство и с чисти сърца славословим: „слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!“ (Лука 2:14).

През настоящата година, споделяйки съдбините на целия свят, ние преминаваме през тежкото изпитание на пандемията и като че ли поводите ни за радост не са много. Около нас е пълно с толкова много страдание, болка и смърт. Обичайният живот, с който бяхме свикнали, се промени из основи и всички ние се опитваме по един или друг начин да се адаптираме към новата реалност, която разпространението на новия и непознат на науката вирус наложи в нашия свят. Страхът и социалната изолация изправиха мнозина сред нас пред сериозни изпитания за психическата им устойчивост, не са малко и онези, които изгубиха работата си и живеят с ограничени средства за препитание.

И все пак, и въпреки всичко, днес Църквата отново ни призовава към радост и към пълнота на радостта. Защото тази радост, която Рождеството на Христа Иисуса донася в нашия свят, е радост от съвсем различен порядък в сравнение с нашите малки и суетни земни радости. Тази радост е светла и неизменна, тя е радост в надеждата, както ни казва и светият апостол Павел, когато ни съветва: „… бъдете радостни в надеждата; в скръбта бивайте търпеливи, в молитвата – постоянни“ (Рим. 12:12). Нашата християнска радост е нещо, което е отвъд измеренията на земното и преходното. Тя е важна и неделима част от Божия образ, според който сме сътворени, и затова извира непосредствено от нашите сърца, като ни утвърждава в нашия всекидневен живот и подвиг във вярата и в любовта.

Нека тази радост да ни съпътства и през настъпващото Новолетие, и през всички дни и години на земния ни живот, подсещайки ни, че в нашите трудности и изпитания ние не сме сами и не трябва да сме безнадеждни или отчаяни, защото с нас е Бог! А щом Бог е с нас, то „кой ще е против нас?“ (Рим. 8:31). Как можем да се отдаваме на отчаяние и на униние, след като имаме „Спасител, Който е Христос Господ“ (Лука 2:11)?

Не, възлюбени, ние не можем и не трябва да допускаме това, независимо от всяко изпитание, което би се изправило пред нас, за да поиска да разклати основите на нашата вяра и да подкопае нашата надежда. Подобно на всяко друго изпитание, и изпитанието на пандемията ще отмине и дълбоко в себе си ние знаем, че от него ще излезем по-силни и по-мъдри. Като християни обаче, имаме и убеждението, че трябва да излезем от него и по-добри, повече жертвоготовни, повече християни. Пред нас днес е подвигът на десетки и стотици лекари и медицински служители, които отдават силите и рискуват живота си за своите ближни – днес те са добрите примери на нашето общество и от тях ние следва да се поучим именно на християнска любов и християнско отношение към живота.

Нека молим Раждащия се заради нас и заради нашето спасение Господ наш Иисус Христос, да им дарува здраве и сили, а нас да умъдри и утвърди във вярата ни и в нашата християнска надежда и любов. Да подкрепи нашето скъпо духовенство – свещениците и монасите в достойното изпълнение на техния пастирски и монашески дълг.

„Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“ (Иоан 15:13) – така ни учи Господ, като Сам пръв ни дава примера и образеца за тази всесъвършена любов, понизявайки Себе Си заради нас и споделяйки нашия живот (Фил. 2:7), за да ни помири с небесата, да възстанови нашето богосѝновство и да ни посочи верния път към спасението и вечния живот, за които сме били сътворени. Нека посрещнем празника на Рождество Христово с чиста вяра и непомрачена надежда, като сторим място на Божия Син в нашите сърца и се стараем да се уподобяваме на Него и на Неговата жертвена любов към нас и към целия свят.

Мирът и благодатта на Богомладенеца Христос да бъдат с всички нас!

Честито Рождество Христово!