Археологическо лято 2021: Копаят в ЗПЗ, край Аврен и по "Хемус"

Лятото за археолозите започна. Повечето от тях с нетърпения очакват сезона, но не за почивка, а за усилена работа. Местата, които пазят историята ни, ще бъдат отново разкопавани и проучвани, така че с всяка година, благодарение на техния труд, знания и умения, да се попълва пъзелът на българската история. И тази година на конкурсен принцип Министерството на културата ще финансира обекти от древността в страната. Сумите са между 25 000 и 35 000 лева, според важността и потенциала на обекта. Сред тях са Тракийски град от елинистическата епоха в "Сборяново", Селищна могила Юнаците, археологичният резерват Калиакра, пише "Стандарт".

Подводните археолози в Созопол

също ще могат да проучват терена около пристанището. Разкопки ще текат и в Плиска, Велики Преслав и средновековна Трапезица.Ще се проучват античните терми в Деултум, както и античните градове Нове, Бонония, Никополис ад Иструм и Никополис ад Нестум. Още няколко селищни могили ще бъдат изследвани това лято, като между тях е селищната могила Големия остров край Дуранкулак. Освен по-големите 31 обекта, пари за разкопки ще получат и още стотина по-малки.Извън списъка на Министерството на културата, Шест приоритетни обекта в страната са финансирани от предишното правителство с общата сума от 1,8 млн. лева- това са римският град Рациария до село Арчар, Мисионис край Търговище и Провадия - Солницата. В Южна България са Хераклея Синтика край Рупите и два обекта край Кърджали - Перперикон и крепостта Вишеград.В "Рациария" работи проф. Здравко Димитров, в Провадия-Солницата - член кореспондент Васил Николов. Обектите в Кърджалийско са на проф. Овчаров, който е консултант и в Мисионис, където пък работи младият археолог Стефан Иванов.

Разкопките в Хераклея Синтика

И тази година там ще работи екипът на доц. Людмил Вагалински. "Два подобекта ще проучваме - западния край на Форума, който започнахме миналата година, ще започнем и Акропола, който се намира над Форума", обясни Вагалински. Проблемът на археолозите са иманярите, които минават преди тях и разбъркват безгледно културните пластове. Мястото на Акропола е било открито от въздуха с инфрачервени лъчи, които отстраняват визуално растителността. Подобни изследвания се правели в Амазонка, така че под джунглата да се види мястото на индианското селище. "Многократно сме обхождали мястото, пускали сме дронове, управляеми самолетчета, но не сме виждали очертания на крепостна стена", разказва археологът. Специализираното изследване обаче показало очертанията на обекта. "Акрополът е център на духовния живот, там са светилищата, надяваме се да извлечем пълноценна информация", допълва доц. Вагалински. Той се надява екипът да открие и статуи като тези през миналата година, но още повече би се радвал да се намерят надписи, особено такива от елинизма. На Хераклея Синтика очакват и туристи, защото археолозите работят, за да могат повече хора да видят старините.С ентерес се очакват разкопките на замъка Вишеград. Там е имало екипи през 70-те години, но без документация.

Историята на замъка Вишеград

е много интересна, защото е свързана с Четвъртия кръстоносен поход и описана от Жофроа дьо Вилардуен в неговата хроника. Крепостта се споменава при похода на регента на Латинската империя Хенрих през 1206 г. Той разбира, че плененият през миналата година негов брат, император на Латинската империя - Балдуин или Бодуер, е пленен от цар Калоян и че е убит точно в замъка Вишеград. И тогава е обявен за втори император на империята, а по-късно е коронясан в Константинопол.

Уникалният Варненски некропол

също получава финансиране от държавата малко под 33 000 лева. Сумата обаче се оказва недостатъчна и от Регионалния исторически музей се обръщат с молба за помощ към всички, които искат да бъдат съпричастни към проучването, тъй като  за провеждане на един месец от разкопките са нужни 45 000 лева. "Набирането на повече средства ще позволи по-дългата продължителност на теренната работа. Остатъкът ще бъде прехвърлен за проучванията през следващия сезон, като археолозите си поставят за цел пълното изследване на източната част на некропола в рамките на следващите три години", пише в призива на музея.На държавно финансиране ще разчитат археолозите, които ще проучват

крепостта "Петрич кале" край Аврен

близо до Варна.Интересни открития се очакват и от другите обекти, които български археолози ще разкопават и проучват това лято. Тайните си ще разкрива късноантичната и средновековна крепост Русокастро, храмовият комплекс на остров Свети Кирик, ранновизантийският и средновековен манастир "Св. Йоан Предтеча" на остров Свети Иван край Созопол, както и късноантичната крепост на нос Свети Атанас край Бяла.Близо 5 милиона лева са предвидени през 2021 г. за археологически проучвания по изграждащите се големи пътни проекти в страната, информира още в началото на годината Агенция "Пътна инфраструктура". За опазване на културно-историческото наследство ще продължи проучването по автомагистрала "Хемус". Предвидено е археологическо наблюдение и при строителството на северния обходен път на Бургас. През 2020 г. също бяха отпуснати около 5 млн. лева за

археологически проучвания на пътни проекти

Тогава по трасето на АМ "Хемус" са проучени 15 обекта. Част от тях са селища от праисторията, римската епоха и средновековието, както и надгробни могили. По трасето на магистралата от пътен възел "Боаза" до пътен възел "Каленик" са проучени 11 археологически обекта. Проучвания са направени и на три археологически обекта по трасето на АМ "Хемус" на територията на област Шумен. Изследвани са открити структури от Късната бронзова епоха и Халколита, както и още два обекта - единият от римската епоха III-IV в. след Хр., а вторият - от Средновековието IX-Х век. Започна проучването на четири от тях, като се очаква през 2021 г. то да продължи, както и да бъдат проучени останалите четири.