In Memoriam: Почина Неделчо Михайлов

Снимка: Facebook

Почина известният общественик, журналист, водещ и писател Неделчо Михайлов. Трагичната новина съобщи във Фейсбук синът на Арман Бабикян - Хаго.

Неделчо Михайлов дълго време бе част от екипа на телевизия Мsat., директор и създател на ТВ "Черно море". Той е дългогодишен радио и телевизионен водещ, политик, кмет на варненския квартал "Владислав Варненчик", музикант, президент на футболен отбор и писател.

В периода от 2003-2007 г. беше заместник-председател на Общинския съвет на Варна.

Той бе основател, идеолог и лидер на ПП "Движение Нашият град".

Нacкoрo излeзe дeбютнaтa му книгa – “Бaлкaнcки буквaр”. Тя cъдържa в ceбe cи 5 рaзкaзa и 6 нoвeли. “Зa мeн Вaрнa e цeнтърa нa cвeтa и вeчният грaд. Тук cъм рoдeн, душaтa и cърцeтo ca ми тук”, oбичaшe дa cпoдeля в интeрвютa Нeдeлчo Михaйлoв. Той e рoдeн нa 19 мaрт 1965 г. Изучaвaл e „Бoгocлoвиe” в Шумeнcкия унивeрcитeт “Eпиcкoп Кoнcтaнтин Прecлaвcки”. Cлeдвaл e cпeциaлнocт „Прaвo” във ВCУ “Чeрнoризeц Хрaбър”.

Последното нещо, което Михайлов споделя в страницата си в социалната мрежа "Фейсбук" е от 7 септември. Тогава той пише:

"Скъпи на сърцето ми книгари:

Днес ми беше последния почивен ден след лечението. Сам си ги определям аз тези работи…

И вече надървих гребена на интелекта като пуснах три пъти един след друг „JUKE BOX HERO“ на FOREIGHER. Оттук излизам, отивам в някоя „Гюрла“. Там екзекутирам гурмето в себе си с едно шкембе с лютив червен. Прибирам се, завивам се и обръщам часовника, за да е празна, млада и уханна нощта.

Тези от вас, които искат да притежават екземпляр от „РЕКВИЕМ ЗА ДОБРИЯ РАЗБОЙНИК“, могат спокойно да ме търсят на „Лични Съобщения“.

А аз започвам да пиша. Почвам да пиша точно от там, откъдето спрях :

„…Мама вече кълца кисело зеле и гледа баща ми.

Той, изрича тихо, твърдо, с наведени очи:

- Никъде няма да ходим повече! Детето е здраво! Ибах го у доктора!

Мама изслихтява, бърше сълзите, без да се усети, че ръцете й са целите в червен пипер.

Баща ми си мие ръцете. Измива и нейните. Не дочаква салатата. Целува очите й. Пие две ракии на гладно.

Днес искам да дам половин живот, за да се върна там - при пъртинката в снежната вечер и ракиите на баща ми, дърводелеца.

***

Това се случва към края на декември, седмица преди новата година.

Светът е смръзнал под снега. Мама и татко след вечерята вече си шепнат тихо. Аз, както обикновено, когато правят това, се взирам в синьо-черното небе през мътния прозорец.

Очите ми чертаят фигурки от звезди.

Мечки, каруци, кучета, мечове, лебеди. Те са само мои.

Бавно и без звук две мънички звезди се сливат пред очите ми. Току-що родена, новата звезда засиява. Небето около нея става още по-тъмно.

Някой чука на вратата.

Трима съседи носят подаръци за мен.

Баща ми дърводелеца връща подаръците и затваря вратата.

Мисля, че онази вечер той ме спаси.“

Екипът на ИА "Черно море" изказва своите съболезнования към близките на Неделчо. Сбогом, Дечо, ще те носим в сърцето си!