Рождественско послание на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан

† ВАРНЕНСКИ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАН

ПОСЛАНИЕ ЗА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО – 2022 г.

„А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост. И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като откриха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна“ (Мат. 2: 10 – 11).

Обични в Господа отци, представители на монашеството, братя и сестри, чеда на Варненската и Великопреславска епархия,

„Настъпи празникът на всички празници и изпълни с радост вселената! Празник за тържеството на всички добродетели, корен и извор на всички наши блага. Празник, чрез който небето се отвори, Духът се изпрати, средостението се унищожи, преградите паднаха, разделението се съедини, мракът се разсея, блесна светлината, небето прие естество, произлязло от земята, земята прие Този, Който почива на херувимите, робите станаха свободни, враговете – чеда, другородците – наследници!“[1] Така започва своето тридесет и четвърто слово за Рождество Христово свети Йоан Златоуст и тези негови боговдъхновени думи вълнуват православните християни повече от шестнадесет века.

В Евангелското четиво според светия евангелист Матей ние слушаме за мъдреците, които служели на звездата в Далечния изток: „А когато се роди Иисус във Витлеем иудейски в дните на цар Ирода, ето мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим...“ (Мат. 2: 1).

Йоан Екзарх, който е един от познавачите на творчеството на свети Йоан Златоуст, в своето Първо слово за Рождество Христово, което е компилация от текстове на светия отец, свидетелства: „много бдение беше потребно, и много молитви, и трябваше да се прекара много време в четене, за да се разбере, кои са тези влъхви, откъде дойдоха, и как или кой ги накара, що за звезда е тази, какво узнаха от звездата онези влъхви – сиреч, че това е Царят Иудейски“[2]. Мъдреците са хора, които не били запознати с истинската вяра, но те вървели след звездата, докато тя не се установила над яслите на Богомладенеца.

„И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът“ (Мат 2: 9). Така мъдреците се оказали по-големи обладатели на истината, отколкото тези, които се намирали в Йерусалим, недалеч от Витлеем. Става въпрос за книжниците и фарисеите. Те имали възможността много повече да узнаят за Спасителя чрез знанията си за Свещеното Писание на Стария Завет и чрез пребиваването си близко до мястото на събитието. Именно последните останали в тъмнината на незнанието, за което впоследствие ги изобличил сам Спасителят: „горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, за дето затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат“ (Мат. 23: 13). В загадъчното повествование за звездата за нас, които честваме празника на Рождеството Христово, има голямо утешение.

„Ако узнаеш – говори Йоан Екзарх – що за звезда е тая или каква, дали е една от многото звезди, или е друга някаква, различна от тях, дали е природна, или е само образ на звезда, всички тези познания от къде ще ни дойдат? Не от Писанието ли? Тя не беше една от многото звезди, защото мисля, че не беше звезда, а някаква невидима сила е шествала в звезден образ.“[3] Родилият се Богомладенец ни свидетелства, че всеки трябва да приеме дара на Рождеството Христово, дара на Божествената благодат, но за да се случи това, е нужно да извървим удивителен път – пътя след звездата. Всяка душа се нуждае от пътеводител. Ние трябва да живеем с евангелската вест за рождението на Спасителя, да се стараем да придобием мъдрост чрез духовно знание и да запазваме в себе си пълнотата на свещеното слово на Откровението. Мъдреците следвали звездата, но тя не винаги е сияела пред тях. В началото Господ е дал пълнотата на Божията благодат, но после идва момент, когато е нужно да се вслушваме и да следваме с доверие и послушание Божествената светлина, макар и не винаги да я виждаме пред себе си. В такива моменти нашата душа трябва все повече и повече да се укрепява в Бога, без отчаяние и униние. Така и мъдреците дошли до яслите, когато звездата се установила, а техните сърца се изпълнили с радост. От момента на рождението по плът на нашия Спасител Господ Иисус Христос човешкото сърце е открито за Бога и Бог е открит за човека.

„Чрез този празник е унищожена продължителната вражда и дългата война и настъпил мир, отдавна очакван от ангелите и желан от праведните люде, и Павел възклицавал, говорейки: „Той е нашият мир, Който направи от двата народа един и разруши преградата, що беше посред, като с плътта Си унищожи враждата, а с учението – закона на заповедите, за да създаде в Себе Си от двата народа един нов човек, въдворявайки мир...“ (Еф. 2: 14 – 15). Чрез Него е въздигнато блестящото и славно знамение на кръста – придобивка Христова, начатък на нашата природа, въоръжение на нашия цар!“ – възкликва св. Йоан Златоуст.[4]

Господ казал на своите апостоли и ученици: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава“ (Йоан 14: 27). Христос преди всичко ни дарува мир на човека с Бога, със съвестта – мир изпълнен с любов. Този, който носи в себе си истинска християнска настроеност, той знае какво значи мир.

Възлюбени в Господа отци, братя и сестри,

Нашата основна задача днес е да задълбочим и усилим молитвата си за мир в света. Своя мир Господ е дал на всяка душа, която търси този мир и която е покорна на Бога. Достатъчно е за човека да встъпи в добрия път на християнския живот и веднага пълен мир ще се възцари в неговата душа.

В съвременното богословие се използва понятие, предаващо смисъла на следването след Христос като абсолютен императив в живота на християнина – христоцентричност. Днес се ражда Бог Слово, Който трябва да стане център на нашия живот. Ако ние вярно и пламенно служим на Христа Спасителя и се ръководим от Неговите думи, ако вървим по този път, който Сам Той ни посочва, като казва „Аз съм Пътят и Истината и Животът“ (Йоан 14: 6), ако търсим Царството Небесно вътре в самите себе си (Лука 17: 21), то ние ще можем заедно с мъдреците и пастирите действително да се преизпълним с Божествена радост и мъдрост.

Честито Рождество Христово!

Благодатна, мирна, по-успешна и здрава 2023 година! Амин.

[1] Св. Йоан Златоуст. Творения, т.12, кн. 1, стр. 809. Свято-Успенская Почаевская Лавра, 2005 г.

[2] Йоан Екзарх. Първо слово за Рождество Христово. Превод Д. Иванова-Мирчева. – В: Тържество на словото. Златният век на Българската книжнина. София, 1995, с. 100.

[3] Йоан Екзарх. Първо слово за Рождество Христово. Цит. съч., с. 101.

[4] Св. Йоан Златоуст, цит. съч., с. 809.