Варненска детска градина отбеляза Еньовден (СНИМКИ)

Снимки: Десимира Тончева      

Ритуал, посветен на магическата и целебна сила на билките, притвориха навръх Еньовден децата от варненската детска градина - ДГ 8 „Христо Ботев”, с директор Елица Вълчева.

Рано сутринта, за да ги види първи слънцето и да ги поръси с лечебните си слънчеви капки, както казва народът, момиченца от третите групи, сплетоха венци от омайни, уханни билки. Облечени в традиционни български носии, малките моми рецитираха стихове, посветени на Еньовден, изпълниха китка от български народни песни и поздравиха другарчетата си от по-малките групи с танца „Брала мома ружа цвете”. Празникът бе осъществен по идея и концепция на Людмила Ковачева, музикален педагог в детската градина.

Седмицата, предшестваща празника, учителите от детската градина посветиха на цикъл от занимания за стария български празник на билките. По време на тематични беседи те запознаха малките ученици с различни, интересни факти - че на Еньовден слънцето става рано, отпочива си, окъпва се в жива вода и така окъпано и подмладено, се обраща, за да тръгне назад. Млади и стари се търкалят за здраве в росни ливади, а звездите слизат на земята и баят на билките да са по-лековити. Окъпалото се слънце също им дава целебна сила. Затова се берат рано преди изгрев. Билките се пазят за лек през цялата година. От билки се сплита еньовски венец, през който моми и момци се провират за здраве.

По време на заниманията децата добиха богата палитра от знания и научиха какво представлява обичая „Еньова буля”, че венецът е магически символ – носи щастие и предпазва от зло.

4 от 8

По време на празника децата от третите групи с вълнение разказваха на по-малките си другарчета за целебната сила на различните видове билки, която някога познавали само самодивите: омайниче, вратига, комунига, росен, тинтява... Някога мечтата на старите българи била навръх Еньовден да намерят разковниче – магическа трева, пред която падат железни врати, превръща желязото в злато и носи щастие на всеки, който я открие.

Автор: Десимира Тонева