Търсят първите заселвания на човечеството край морето

Мащабно изследване ще даде цялостна възстановка на природната среда в началото на холоценната епоха (геоложкото време, което обхваща последните 10 000 години, белязани с възникването на човешката цивилизация), на местоположението на първите селища, техния културен контекст и геохронология по нашето крайбрежие и по-специално в района на варненските езера. Такава задача си поставя стартиралият научно-изследователски проект: „Колебание на морското ниво и човешка адаптация към промените на околната среда в черноморския регион през холоцена”, заяви за в. „Черно море” неговият ръководител доц. д-р Райна Христова от секция „Морска геология и археология” на Института по океанология – БАН. Проектът е финансиран по програма „Рила” към фонд „Научни изследвания” в конкурс за двустранно научно-техническо сътрудничество между академиите на науките на България и Франция.

За обект на мащабното изследване неслучайно е избран районът на варненските езера, защото притежава огромен потенциал за археологически проучвания,намиране на артефакти и регистриране на праисторически местообитания и интерпретации в контекста на Варненския халколитен некропол и общоевропейската праистория, каза доц. Христова. Изследванията ще продължат две години и се изпълняват от екип на Института по океанология към БАН, съвместно с техни френски колеги, които работят по същата тематика. Идеята е да се направи палеогеографска възстановка на колебанията на морското ниво през последните 10 000 години, да се проследят климатичните промени и връзката им с възникването на първите поселения на човека в най-благоприятните за живот места, каквито са крайбрежните зони. По време на геоложката еволюция на черноморския басейн има периоди, когато тези зони ту са били суша, ту са потъвали, т.е. имало е значителна динамика. Имало е периоди, когато днешното крайбрежие е било част от шелфа. Точно тук става първото поселение на хора, тъй като са намерили най-добри условия на съществуване - близост до воден източник, храна, оптимални климатични условия, биоразнообразие, обясни доц. Христова. По нейните думи проектът е интердисциплинарен, защото включва обработка на археоложки, геоложки и ред още видове данни.

Започваме с теренните изследвания в избрани участъци в района на варненските езера, където има следи от халколитния некропол, продължи геологът. В тази връзка интерес за екипа изследователи представляват потопените селища по бордовете на Варненското и Белославското езеро от неолита и ранно бронзовата епоха. Там ще бъдат направени сондажи от френския екип, който ще пристигне със своята мобилна сондажна техника. Наред с тях ще бъдат извършени комплексни геоложки, геомофоложки и археоложки изследвания, като се използва широк набор от методи. Ще проследим моментите, когато тази крайбрежна ивица е била залята от морето и когато отново е станала суша. Ще изучим и терасния профил на крайбрежието, за да открием исторически доказателства за човешко присъствие (останки от различни артефакти като керамика и др.) Вече имаме един подобен сондаж, в който бе установено наличието на културен пласт. Сега при новите сондажи ще търсим връзката с него. Използването на радиовъглеродни методи ще позволи установяването на точната датировка на откритите пластове. Големи са очакванията за намиране на артефакти и праисторически местообитания в контекста на варненския некропол и въобще на европейската праистория, каза още доц. Христова.

Откритото най-старо златно съкровище в света в халколитния некропол отвори по-широко вратите за развиване на културния туризъм във Варна. За съжаление оскъдни са артефактите, които да разкрият нещо повече за тогавашната цивилизация, смятана за една от първите (ако не и първата), тръгнала от нашите земи. Затова сега амбициите на екипа са да разсеят възможно повече мъглата от всевъзможни хипотези, легенди, утопии за нейното възникване, които се ширят в публичното пространство.

Археологическата стойност на изследването е да даде обяснение на големия въпрос, който занимава научните среди - защо именно тук е възникнала тази цивилизация? И това ще стане с реални доказателства, основани на редица научни факти, като появата й се свърже с оптималните условия на природната среда, които първите хора са намери точно тук, във Варненския регион. Сондажите ще установят доколко климатичните условия - температура, влажност, растителност и т.н., са били оптимални за човека. Ще направим и крива на колебанията на морското ниво, което е първоопределящ фактор на оптималните климатични условия. С очакваното намиране на културния пласт ще можем да докажем и къде е било селището, свързано с халколитния некропол, което още не е открито. Всичко това доц. Христова го споделя с уговорката, че все още са съвсем в началото на изследванията по проекта, който ще продължа две години и още никой не знае какво точно ще открият. Засега въпросите са много повече от очакванията. Важното е, че вече са започнали. И не само научната общественост очаква осветяването на въпросите, свързани с първите заселвания на човечеството в крайбрежните зони, с очертаване на древните пристанищни системи по западното черноморско крайбрежие. Още от най-ранните етапи на геоложката история крайбрежните зони са най-динамично развиващите се на Земята. Откриването на най-старото злато във Варненския халколитен некропол показа мястото, където трябва да се търси изворът на човешката цивилизация. Сега е ред на изследователските екипи.