На днешната дата е открито във Варна най-старото технологично обработено злато в света

На днешната дата през 1972 във Варна е открито най-старото технологично обработено злато в света. Съкровището е намерено в района на днешната Западна промишлена зона между два завода, на около 500 метра от езерото. Открива го 22-годишният тогава багерист Райчо Маринов от дългополското село Аспарухово. На находката се натъква съвсем случайно, докато копаел траншея за кабел.

С последвалите археологически разкопки се оказва, че златото всъщност е било поставено в древен гроб, датиращ от преди 4200 г. преди Христа и част от халколитно гробище с около 300 други гроба. Теглото на откритото съкровище, което включва златни предмети, е 6.5 кг.

Предмети

Всъщност Маринов намира само част от цялото съкровище. Предметите, на които се натъква, нямали вид на особено ценни. Затова той ги прибира в кутия от обувки, които си купил предишния ден, и така ги оставя ден-два в багера си, докато идва краят на работната седмица. След това се връща в родното село, където споделя първо на родителите си за намереното. Те се свързват с проф. Димитър Златарски, който по онова време е шеф на местния музей. Когато вижда съкровището, ученият веднага разбира, че се касае за нещо ценно. Впоследствие стартират и археологическите разкопки. При тях става ясно, че съкровището било поставено в древен гроб, датиран от преди 4200 г. преди Христа и част от халколитно гробище. Епохата, от която е датирано съкровището, е късната каменно-медна епоха.

Служби

За находката си тогава Райчо получава 500 лева. По онова време това била сума, равна на няколко месечни заплати. Въпреки наградата и историческото му откритие разузнавателните служби на българския комунистически режим следели багериста известно време, за да се уверят, че не е задържал за себе си артефакти, които да продаде на черния пазар. Мерките са строги, защото археологическото откритие разтърсва света и прави на пух и прах всички известни теории за развитието на човешката цивилизация. Варненското съкровище става научна сензация, защото се оказва, че е най-голямата група от златни предмети, откривана до момента в света – от 297 гроба, разположени на площ от около 7500 кв. метра, са изровени повече от 3000 златни предмета с общо тегло над 6 килограма. Това количество многократно надхвърля всичкото злато, което е намерено от периода на каменно-медната епоха в целия свят. 

Уникално

Освен това пробите показват, че това е най-чистото злато, сътворено от човешка ръка. Съдържанието на ценния метал в накитите е уникално – над 23,5 карата. И не на последно място – това е най-старото обработено злато в света, по-древно поне с 1000 години от цивилизациите на Микена, Шумер, Месопотамия и Египет. Паралелни изследвания чрез радиовъглероден анализ в научни лаборатории и институти в Япония, Западна Германия, Великобритания и СССР, извършени в средата на 70-те години, установяват, че предметите от Варненския халколитен некропол са били изработени в периода между 4600 и 4200 г. преди Новата ера. 

Гривна

Дотогава историците смятат, че през периода VII-III век пр.н.е. Европа все още живее в новокаменната епоха, а първото злато се появява на Стария континент едва 2000 г. пр. Хр. Ето защо само няколко години след откриването му Варненският халколитен некропол е обявен за сензацията на ХХ век, а българските земи – за люлка на европейската история и на забравена цивилизация, живяла във Варненския регион. В близост до некропола са открити още 3 гроба, които не принадлежат към него и имат дори още по-стара датировка – от средния халколит, или около 5000 г. пр.н.е. В един от тези гробове е намерена гривна от нанизани златни цилиндри. Находката е от същия народ, обитавал мястото, но от по-ранен период. Гривната всъщност е най-старата находка от всички намерени. 

Гробове

В гроба на владетеля е положено копие от лявата страна – военна власт, а отдясно - меден и кремъчен предмет, вероятно скиптър. Гробните дарове ясно изразяват социалното разделение. От общо 6,5 кг злато - 5 кг са съсредоточени само в 3 символични гроба и гроб 43 – владетелския. От намерените в гробовете скелети 99 са в изпънато и 67 в свито положение. Трупополагането на изправените скелети се е практикувало предимно за мъже. Гробовете със свити фигури са предимно на жени и деца. Празните гробове са били подготвени за използване в бъдеще, но не съдържат нищо. Гробовете без скелети са или с гробни дарове, или със символични глинени лица. Открити са 57 такива. Съществува тезата, че някои от богатите символични гробове са кенотафи – на хора, умрели далеч от дома, които не могат да бъдат погребани. Възможно е те да са и жертва на боговете, тъй като в тях е имало символично погребани дрехи. 

Не е ясно какво се случва с народа, построил некропола

Народът от некропола е живял по Черноморското крайбрежие на Северна България до Дуранкулак, където са открити следи от по-ранни негови фази. Край Варненското езеро са открити 8 селища от каменно-медната епоха. Те били потопени при повишаване нивото на Световния океан. Твърде е възможно некрополът да е обслужвал нуждите на няколко от тях, а може и на всички. Езерните селища около Варненското езеро са били център на региона. Към края на енеолитната епоха примитивното общество на Балканския полуостров се разпада. И до днес обаче няма ясна теза какво точно се е случило с народа, построил некропола.

Днес е пенсионер и чака внуци

Днес Райчо вече е пенсионер и чака внуци. Признава, че е малко обиден от пренебрежението към неговата личност от политици и историци. Пред „Телеграф“ той сподели, че никой не го е търсил за 50-годишнината от откритието му. Припомня си, че когато навремето се сгодявал със съпругата си Димитричка, нейният вуйчо и кмет на селото единствен го похвалил: „Мъжът ти е открил най-старото златно съкровище!“, казал той на младата булка. Семейството днес живее във Варна и има дъщеря Анита и син Радостин, а скоро се надяват и на внуци. След като се пенсионирал като миньор в Етрополе, Райчо работил известно време и в корабостроителницата на МТГ „Делфин“. Бил е и в екипа, построил луксозната ветроходна баркентина „Роял Хелена“, продадена по-късно на Доминиканската република. За него навремето пишели в сп. „Антени“, а от „Дискавъри“ снимали филм, но след това Райчо бил тотално забравен. Няма негова снимка и в богатата експозиция на съкровището в археологическия музей. Затова и се чувства обиден на всички, които покрай неговото откритие направили кариери и го забравили. Откривателят обаче продължава да се интересува от всички исторически находки у нас и по света.