Обвинен в телефонна измама получи отказ от съда във Варна

Законосъобразно е определението на Варненския окръжен съд, с което е била отказана по-лека мярка за неотклонение на обвинен в участие в организирана престъпна група и в извършване на измами. Това реши Апелативният съд, като разгледа жалба срещу първоинстанционния съдебен акт. 

Йордан В. е бил задържан в средата на юни. Миналата седмица той е поискал от първата инстанция мярката му да бъде облекчена, а отказа обжалва пред настоящия съд. 22-годишният мъж първоначално е бил привлечен към наказателна отговорност за това, че през юни на територията на България и Румъния заедно с други лица е участвал в организирана престъпна група, създадена с користна цел. Впоследствие му е повдигнато и второ обвинение – за измама в съучастие. От материалите по делото става ясно, че сдружението се е занимавало с телефонни измами.

Защитата постави под въпрос необходимостта от продължаване на най-тежката мярка за процесуална принуда, предвид младата възраст на задържания, оказаното съдействие на разследването и това, че 6-месечният престой в ареста е снижил до минимум опасността той да извърши престъпление. Според прокурора, действията по разследването и събраните допълнителни материали потвърждават обоснованото предположение за съпричастността на Йордан В. към двете тежки умишлени престъпления. Ако той бъде на свобода, има риск да извърши престъпление, което да генерира значителни финансови средства. 

Съставът на Апелативния съд съобрази повдигнатите обвинения за две тежки престъпления, които се наказват с лишаване от свобода. Подозрението за съпричастността на обвиняемия се обосновава от гласните доказателства. Въззивната инстанция взе предвид естеството на престъпната деятелност, начина на осъществяването й, насочеността към възрастни хора, сериозния материален интерес. Дейността включва конспиративност и разпределяне на ролите. По делото има данни, че Йордан В. е извършвал подобни деяния и в период, който не е обхванат от обвинението. Личната опасност на дееца съдът прецени като висока, а това сочи, че рискът от извършване на престъпление при по-лека мярка е реален. За разлика от Окръжния съд, апелативната инстанция видя и риск от укриване, тъй като младият мъж не живее нито на постоянния, нито на настоящия си адрес. Престъпната дейност е била разгърната в различни населени места и спрямо множество лица.

По тези съображения горестоящият съд потвърди определението на първата инстанция. Съдебният акт е окончателен.