Златни пиърсинги и меден прототип на рибарска кукичка са сред находките във Варненския некропол

Снимка: Uchiteli.bg

Златни пиърсинги и меден прототип на съвременната рибарска кукичка са част от интересните находки, открити през тази година във Варненския некропол. Това разкри пред БТА ръководителят на разкопките д-р Владимир Славчев.

През октомври археолозите са сложили точка на работата си в югоизточния сектор на некропола, което изяснява окончателно южната му граница. През следващата година проучванията ще бъдат в северната част на некропола. Ако получим финансиране, има шанс да успеем да приключим и с тази зона, допълни Славчев. По думите му ще останат необхванати западните части на некропола, но те са в частни терени. Така ще има работа и за бъдещите поколения археолози, каза още Славчев.

През тази година археолозите са работили върху близо 200 квадратни метра. Открити са осем гроба. С тях за последните четири години броят на проучените гробни места достига 35, или общо 336 в некропола.

В тези осем гроба имаше няколко изненади, допълни Славчев. По думите му като трупополагане, пози и ориентация на телата, нещата са непроменени в сравнение с миналогодишните проучвания. Изключенията са, че в единия от гробовете са открити дарове, положени върху краката, което е необичайно за тази култура, обясни археологът. И уточни, че обикновено съдовете са слагани зад главата на починалия. Другата изненада за археолозите е била в гроб на мъж, с положен керамичен съд върху гърдите.

За първи път изобщо за каменно-медната епоха и за този некропол намерихме нишов гроб, допълни Славчев. Той уточни, че този тип погребения са характерни за много по-късните времена. Според археолога няма как да се каже защо това погребение е направено по този начин, но не е изключено да има и други гробове - било проучвани по-рано, но в лошо състояние, или все още неоткрити, в които също да има ниши.

За пръв път през последните четири години археолозите са проучили и кенотафи – гробове, в които не са положени тела, а само дарове. Откритите символични погребения са две, по южната граница на некропола. Има различни интерпретации за кенотафите, обясни археологът. По думите му една от версиите е, че гробът е на човек, който е загинал далеч от родното си място и не е имало възможност тялото му да бъде прибрано. Славчев допълни, че изненадващо два от намерените през тази година гробове, са с женски погребения. По думите му те са много по-рядко срещани, не само във Варненския некропол, а изобщо при разкопките от времето на халколита. Златните пиърсинги са открити точно в единия от тези гробове. Тялото е на младо момиче – около 12-годишно, но по онова време вероятно то се е считало за възрастна жена. Едната обеца е била на долната устна на погребаната, другата – в района на талията й. И при двете женски погребения са намерени златни амулети и допълнителни украси.

Намерените пиърсинги отпреди близо 6500 години доказват, че няма нищо ново под слънцето, с усмивка коментира археологът. По думите му от същия период са откривани и игли, и багрила за изработване на татуировки. Ценно за археолозите е, че в един от женските гробове е намерен антропоморфен плосък костен идол. За първи път от началото на проучванията можем категорично да твърдим, че фигурката е носена като гердан на врата, подчерта Славчев.

При мъжките погребения през тази година археолозите са намерили две бойни брадви, направени от мед. Едната е открита в кенотаф, положена над дясното рамо на някаква фигура от органика, която вероятно е символизирала тялото на човека. При корозирането на медта в патината са се залепили мъниста, които обикновено са украсявали шапка или са се нанизвали на косите на погребаните. В случая обаче се вижда и отпечатък от игла за коса, най-вероятно дървена, която с времето е изгнила. Това най-после ни дава доказателство, че костените игли за коси са правени по дървени прототипи, обясни Славчев.

Че брадвите са бойни, а не са обикновени сечива, археологът е категоричен. Това е първото оръжие за близък бой, изобретено от човека, посочи Славчев. Откритите брадви не са заточени, масивни са и са се ползвали да пробият черепа на врага, а не да му се нанасят порезни рани. Имали са дръжки с дължина около 60-80 сантиметра, което е увеличавало неколкократно силата на удара. Едната от намерените брадви е тип „Девня“, характерна за култура „Варна“, която е много по-ефективна като оръжие, поясни археологът.

Славчев допълни още, че една от най-интересните находки през тази година в некропола е медна въдичка. Прототипът на съвременните рибарски кукички, естествено, е намерен в мъжки гроб. В този случай въдичката е направена от мед, а не от кост, както е характерно за тези времена, допълни Славчев. Пластинката е с дължина 4-5 сантиметра, заострена в двата края и малко по-широка в средата. Предполага се, че древните рибари през широката част са завързвали конеца, на острите части са надявали примамката и, когато рибата е започвала да яде, са дръпвали рязко, което е заклещвало „кукичката“ в устата на животното, каза Славчев.

Около халколитните некрополи все още има твърде много въпроси, допълни археологът. По думите му във всички разкрити е видно, че мъжките погребения са два пъти повече от женските. Освен това е  ясно, че не всички хора, живеещи в близкото селище, са били погребвани в некропола. Варненският е просъществувал близо 300 години (4400 – 4100 г. пр. Хр). В близкото селище са живеели поне 250-300 души и няма как за толкова години да има толкова малко погребения, обясни археологът. Никой обаче не може да отговори на въпроса какво са правели с телата на тези, които не са полагани в некропола. Не е ясно и на какъв принцип са избирани хората, на които са устройвани погребения. От намерените дарове може да се съди само, че водещият фактор не е бил позицията им в социалната йерархия, посочи Славчев.

Археологът допълни още, че по намерените кости в некропола не са открити следи от насилствена смърт. Няма данни и хората да са страдали от недохранване, което подсказва, че са живели спокойно и добре.

Екипът има желание част от откритите през тази година находки във Варненския некропол да бъдат представени и на годишната изложба на българската археология през следващата година, допълни Славчев. Той коментира още, че ангажимент за финансирането на  разкопките през октомври тази година е имало министерството на културата. Общината не е отпуснала средства. Екипът е работил с пари от бюджета на Историческия музей във Варна с идеята, че сумата ще бъде възстановена от министерството. Парите трябваше да бъдат преведени в края на октомври, но още ги няма, обобщи Славчев.