12 години затвор за убийство във Варна

Варненският апелативен съд потвърди присъда на Варненския окръжен съд, с която подсъдим е бил признат за виновен в това, че на 14 януари 2024 г. умишлено умъртвил друг мъж. Присъденото от първата инстанция наказание е 12 години лишаване от свобода. Уважен е гражданският иск в полза на наследник на починалия – 100 хиляди лв. за претърпените неимуществени вреди. Първоинстанционният съдебен акт бе обжалван от защитата с искане за намаляване на наказанието.

43-годишният подсъдим Драгомир В. и 57-годишният Кирил И. били в приятелски отношения и често пиели заедно алкохол. На 14.01. миналата година двамата и свидетелка се почерпели в апартамент, който пострадалият обитавал. Между мъжете възникнал спор. С кухненски нож подсъдимият пробол приятеля си два пъти – във врата и гръдния кош. Смъртта на по-възрастния мъж настъпила за минути.

Въззивният съд проведе съдебно следствие, в рамките на което изслуша вещите лица по съдебно-психиатричната експертиза. Установено е, че подсъдимият страда от алкохолна зависимост, която се отразява на здравето и поведението му. Към момента на свадата той е бил в състояние на алкохолно опиване, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Доказателствените източници очертават хронологията на действията на Драгомир В., довели до смъртта на Кирил И. Дори само първият удар е бил достатъчен за бързото настъпване на смъртта на пострадалия. Желанието на подсъдимия да причини смърт се извежда от предприетите силни удари с нож в жизненоважни области на тялото. Използваното средство, силата на поразяване, местата на насочване и попадение, вменяемостта на подсъдимия изключват всяко съмнение относно целта му да отнеме живота на пострадалия. Поради това съставът на въззивната инстанция намира, че Драгомир е действал при пряк умисъл. Съдът изключва целта да е била само причиняване на телесна повреда или действия при неизбежна отбрана.

Зависимостта от алкохола завишава специфично степента на обществена опасност на личността. Налаганите в миналото на подсъдимия наказания, свързани с този проблем, не са довели до преосмисляне на начина му на живот. В същото време увреденото му здраве следва бъде отчетено сред смекчаващите обстоятелства. Въззивната инстанция допълни и отегчаващите вината обстоятелства: употребата на алкохол към момента на извършване на деянието и отнемането на живота на близък приятел.

Апелативният съд намира, че 12 години лишаване от свобода е наказание, съответно на извършеното престъпление. Този период на изолация от обществото може да допринесе са настъпването на трайни положителни промени в съзнанието и ценностната система на подсъдимия. Санкцията би въздействала предупредително и възпиращо на членовете на обществото.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС.