Снимката е илюстративна: АРХИВ, БГНЕС
Дни преди да се отбележат 100 години от рождението на актьора Георги Парцалев, Международният театрален фестивал „Варненско лято“ почете паметта му с прожекция на документалния филм „Рицарят на смеха“ на журналиста Георги Тошев.
Парцалев е голям български артист. Наричат го особняк, чешит, саможив, тъжен човек, клоун, комедиант и може би всички тези определения му прилягат. На 16 юни той щеше да навърши 100 години, ако беше жив, посочи на представянето авторът на лентата.
Той припомни, че Парцалев е сред създателите на Сатиричния театър. Той е единственият поканен в трупата без да е завършил театрално образование. Учил е медицина, каквото е било желанието на родителите му. Играе тридесет и две години на сцената на Сатиричния театър. Георги Тошев отбеляза, че в последните години не са му давали достатъчно роли или поне не тези, които е заслужавал. Големите му мечти са да бъде Хамлет и Дон Кихот, но те остават несбъднати. Бил е определен да играе Дон Кихот, но след това зачеркнат от разпределението. Актьорът няма нито една награда за екранните си или сценични превъплъщения, посочи още журналистът. Бил е близо до отличие за главна мъжка роля в „Тримата от запаса“ на фестивала „Златна роза“ през 1972 г., но и тогава се разминава с признанието.
„Той обаче успява през времето да създаде образи, които помним и да се превърне в един от истинските народни артисти във времена, когато звания няма. Радва се на любовта и уважението на публиката“, каза Тошев.
Самият Парцалев много рядко е давал интервюта и не е говорил за личния си живот. Няколко кратки откъса от разговори с него обаче са издирени от авторите на филма и присъстват в него. В тях актьорът разсъждава върху комичното у себе си и ключа към разсмиването на публиката. В лентата има разговори със Стоянка Мутафова и Татяна Лолова, които са били най-дългогодишните сценични партньорки на Парцалев, каза Тошев. Мутафова подчертава колко етичен партньор и човек е бил той, но въпреки че е разсмивал всички, самият е бил много тъжен. Неговата племенница Наталия Парцалева разказва във филма за детството им, в което бъдещият артист вече е играел на импровизирани сцени и е имитирал учителите си.
На събитието във Варна бе представено и новото допълнено издание на книгата „Георги Парцалев. Хамлет от град Левски“ на Георги Тошев. Авторът сподели, че за да може да разкаже най-пълно историята на актьора във филма и книгата, му помагат негова тетрадка, купена от битака за 79 лева, както и куфар със снимки, документи и записки, получен от историка Борис Цацов. Изследвал е и архивите, в които е открил и доноси, писани от колеги. Посочи, че през 1968 г. Людмила Живкова лично спасява актьора да не бъде обвинен като хомосексуалист. Тодор Живков не го е харесвал и го е показвал, може би затова толкова късно става народен артист, разказа още Тошев. По думите му Парцалев е мечтал и чакал промените у нас, но е бил тих дисидент. Умира от левкемия, която крие месеци наред, десет дена преди 10 ноември 1989 г.
Парцалев е бил рядко щедър, плащал е всички сметки, бил е душа на компанията. Не притежава собственост, цял живот е на свободен наем. Част от своята огромна библиотека и лични вещи дарява на родния си град Левски, където според Георги Тошев би било редно да има негов музей.
Филмът завършва с тъжната констатация, че малцина помнят Георги Парцалев. Според автора обаче, това е преодолимо, когато положим общи усилия паметта да продължава. „Нека да го помним и да го разказваме като български актьор, оставил достатъчно категорични превъплъщения“, завърши Тошев.
Днес, в рамките на фестивала „Варненско лято“, ще бъде представен още един документален филм - „Свободен, по-свободен, Димитър“, посветен на актьора, режисьора и театралния педагог Димитър Еленов.