Двамата полицаи, задържали Явор Георгиев, разказаха своята гледна точка за ареста на Явор Георгиев, който почина по-късно в психиатрия.
Светлозар Димитров и неговият колега Ивайло Ненов твърдят, че в нито един момент не са изпуснали нервите си и са свършили работата си.
Светлозар работи в МВР от 6 години, а Ивайло – от 5. Казват, че се страхуват и за себе си, и за близките си.
Тяхната версия
Когато получили сигнала за неадекватно лице, пътували в тази посока, защото батериите на боди камерите им били паднали и трябвало да ги заредят в Районното управление. Паркирали патрулния автомобил така, че видеорегистраторът да снима случващото се.
„Той каза, че майка му е била отвлечена от някакъв предполагаем неин адрес, който не можа да каже. Явор каза също, че е прескочил някаква ограда, виждал силуети. Казваше, че майка му е на задната седалка на всеки един автомобил, който идваше да зарежда на бензиностанцията”, разказват служителите на реда.
През цялото време Явор говорил с майка си по телефона, която му обяснявала, че е в Шумен и е добре.
„Той обаче се съмняваше дали наистина говори с нея и дали ние сме истински полицаи”, разказа Светлозар Димитров. След като разговорът с майката на Явор прекъснал, униформените попитали мъжа има ли нужда от нещо друго, а той отговорил, че е жаден. Полицай Ненов влязъл и със собствени средства му купил вода.
Когато взел бутилката, починалият по-късно мъж не отпил от водата, а я излял върху гърдите си. Това навело полицаите на мисълта, че има нещо притеснително със здравето му и повикали екип на Спешна помощ.
Удряли ли са Явор?
По техните думи те са използвали помощни средства и физическа сила „в рамките на нормалното”.
„Използвахме само методика на полицейска лична защита – нищо повече”, подчертаха Светлозар Димитров и Ивайло Ненов.
Когато медицинският екип дошъл и казал, че Явор трябва да отиде с тях, той започнал да се дърпа, повалил униформените и паднал с цялата си тежест върху един от тях. Тогава започнало и сборичкването помежду им.
След като закарали в болницата Явор, те твърдят, че не са станали свидетели на смъртта му.