Варненският окръжен съд отказа екстрадицията на руснак, обявен за издирване от Интерпол

Варненският окръжен съд отказа екстрадицията на 40-годишeн руски гражданин, който е обявен за международно издирване чрез Интерпол от Руската федерация. В родината си е разследван, за това че в края на март, началото на април 2024 година дал подкуп на длъжностно лице в големи размери, за да бъдат издадени паспорти на двама мъже, че са граждани на Руската федерация.

Според Наказателния кодекс на Русия, за това престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 до 12 години, глоба в размер до шестдесет кратна сума на подкупа и лишаване от право да заема определени длъжности или да се занимава с определена дейност за срок от 7 години.

Деянието представлява престъпление и по българското законодателство, като у нас се наказва с затвор до 10 години и глоба до 15 000 лева.

Съгласно изискването за Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА) се установи, че деянията представляват престъпления и по българския Наказателен кодекс.

Пред съда, представителят на прокуратурата посочи, че молбата за екстрадиция отговаря за законовите изисквания, поради което и е била придвижена от Министерството на правосъдието към прокуратурата.

Пред тричленния съдебен състав на Окръжен съд – Варна, 40-годишният мъж отказа да бъде екстрадиран доброволно. Защитникът му изтъкна, че от 2022 година Руската федерация вече не е страна по международни споразумения за спазване на правата на човека.

Варненският окръжен съд, след като изслуша становищата на страните и се запозна с материалите по делото, прецени, че са изпълнени формалните законови основания за екстрадицията на руския граждани. Съдебният състав обаче посочи, че са налице абсолютните

основания за отказ за предаването на лицето, тъй като в Русия не са гарантирани правата му, свързани с наказателното производство и изпълнение на наказанието, съобразно изискванията на международното право. Към настоящия момент Руската Федерация не е член на Съвета на Европа, който факт се подкрепя от редица международни актове Решение от 23.03.2022 г. на Комитета на министрите на Съвета на Европа, което определя 16.09.2022 г. за дата, на която Руската федерация ефективно престава да бъде високодоговаряща страна по Европейската конвенция за правата на човека. Налице е приет закон на 07.06.2022 г. от руската Държавна дума, според който решенията на Европейския съд по правата на човека, издадени след 15.03.2022 г., не подлежат на изпълнение в Русия, а решенията на този съд вече няма да бъдат основа за преразглеждане на решения, взети от руски съдилища. Освен това, Руската федерация е била отстранена с решение на Общото събрание на ООН от април 2022 г. от Съвета по правата на човека към ООН. На заседание от 04.03.2022г. на Съвета по правосъдие и вътрешни работи, е постигнато единодушно съгласие, че действията на Русия представляват толкова сериозно нарушение на международното право и международните споразумения, че оправдават избора на много държави членки да не разглеждат искания от Русия и Беларус за сътрудничество по наказателноправни въпроси, като си запазват правото на преценка за всеки отделен случай. Обстоятелството, че през април 2022 година Русия е отстранена с решение на Общото събрание на ООН от Съвета по правата на човека, препятства възможността за разследване на твърдения за нарушения на човешките права, което не позволява защита срещу наказателно производство и изпълнение на наказание в извършвани в несъответствие с международното право. С оглед актуалната обстановка в Руската Федерация, може да се направи извод за наличие на сериозен риск от отношение, несъвместимо с чл. 3 от ЕКПЧ, което води до извод за реална опасност същият да бъде подложен на насилие, жестоко, нечовешко или унизително отношение. В подкрепа на което е и публично достъпния доклад за Руска Федерация на Амнести Интернешънъл за 2024 г. относно спазването на правата на човека, както и състоянието на несигурност и актуалната ситуация между Русия и Украйна в условията на военен конфликт, водещи до нестабилност на функциониращите в тях правни системи, както и липса на гаранции за спазването на чл. 3 от Конвенцията.

Поради изложените мотиви Варненският окръжен съд отказа екстрадицията на издирваното лице в Русия и измени мярката му за неотклонение в подписка до влизане в сила на решението.

Съдебният акт не е окончателен и подлежи на обжалване или протест в седем дневен срок от днес пред Варненски апелативен съд.

В края на месец юли тази година, Окръжен съд – Варна разгледа искане за екстрадиция на същото лице от страна на Армения. В молещата държава, той се разследва за подправка, продажба и употреба на подправени документи, печати, регистрационни номера на превозни средства и съучастие в нелегално преминаване на държавна граница, като престъпленията са извършени през 2017 година. Варненският окръжен съд отказа екстрадицията на 40 –годишния мъж в Армения. Въззивната инстанция – Апелативен съд – Варна, обаче отмени решението на първоинстанционния съд и допусна екстрадицията му в молещата държава.