Глория пя на празника на Аврен (СНИМКИ)

На 6 септември 2025 г. жителите и гостите на Община Аврен отбелязаха 42 години от създаването ѝ с незабравим празничен ден, изпълнен с усмивки, настроение и богата културна програма.

Празникът започна с традиционна кулинарна изложба-дегустация, на която бяха представени ястия по автентични местни рецепти – истински празник на вкусовете. Сцената оживя с концертни изпълнения на читалищата от общината, които показаха богатството на местното културно наследство.

Най-малките жители се забавляваха с анимация, игри и специални детски занимания. В своята тържествена реч кметът, г-н Емануил Манолов, поздрави всички присъстващи и пожела нови успехи и благоденствие за общината.

Вечерната програма донесе много музикални емоции с изпълненията на Brick Monkeys & Кристияна Атанасова, Дамян Попов и Мия, а за големия финал публиката се наслади на незабравим концерт на обичаната от поколения българи Глория. В знак на признателност кметът - г-н Манолов, ѝ поднесе кошница с цветя.

1 от 5

По време на празника беше организирана и томбола с множество изненади, която допълни радостната атмосфера.

Историческа справка

Между реките Камчия и Провадийска се издига Авренското плато. Някога по тези места е имало вековни гори, антични селища, две ранновизантийски крепости,светилище на бог Херос и скален манастир.

Днес в северозападната част на платото се намират останките на една от най-значителните крепости-град на българското средновековие във Варненска област – Петрич кале, която е била важна крепост в отбранителната система нас редновековната българска държава. Петрич-кале се намира  на 4 км северно от Аврен. Издигната е през V-VІ век, по късно разрушена и изградена отново през ХІ-ХІІ век. По време на  последния кръстоносен поход на обединените християнски армии, подпредводителството на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело, Варненчик, на 7ноември 1444г., крепостта е превзета и разрушена.

Аврен е едно от най-старите селища, срещащо се в регистри от ХVІІ век под името Ак-виран. До руско-турската война от 1828г.-1829г., селището е било заселено от старо българско население, известно като „хърцои” и от турци. С края на войната, както и по време на Кримската война /1853г.-1856г./ започва разселване на старото население из цяла Североизточна България и отвъд р.Дунав,в Бесарабия. На тяхно място идват нови заселници – балканджии /ваяци/ от селата Голица и Козичино /Еркеч/.

Подобна е съдбата на селата Добри дол и Садово, където през различни времена идват заселници от Голица,семейства от Аврен и Калиманци. В селищата Болярци, Равна гора, Юнак и Казашка река освен ваяци има преселници и от Одринска Тракия, Котленско, Габровско,Еленско и Кюстендилско. В края на ХІХ век в Дъбравино и Царевци на мястото на изселващото се турско население пристигат родове от Султанци, Девня, Ветрино и Белослав, а след тях  тракийци от Лозенградскои Одринско. Преселници от Източна Тракия има и в населените места Близнаци,Болярци, Круша и Приселци.

 След 1878г. до 1913г., в Приселци се установяват 29 рода от Лозенградско и Одринско. Първите родове заселили се в Синдел след Освобождението /1878г./ са от Житница и Султанци, а в началото наХХ век и от Върбица, Шуменско. В Тръстиково, след 1878г. се заселват малоазийски българи, след тях идват няколко семейства от град Елена. Наследници на ваяците от Аврен, Изгрев и Левски е населението на Здравец. В Китка освен ваяци, след 1914г. се настаняват около 40 семейства от Кюстендилско, а в Бенковски през 20-те години на ХХ век се заселва население от Добруджа.

Балканджиите от Козичино и Голица дават много от имената на известните и до днес местности в района – „Бобата”, „Дойково дере”, „Костови ниви”, „Манолова чешма”, „Бялата пръст”, „Пода”, „Харамията”, „Кишишлик кале”. Пещерите в местността „Кишишлика” все още пазят спомена за монасите отшелници от скалния манастир „Благовещение”. Легендите разказват и за старо българско селище в местността „Вълчанката”, където властвали двама братя князе – Вълчан и Атманджа. В района и до днес се почитат аязмите „Балъклия” и „Св.Константин и Елена”край Приселци. Откриването на аязмото „Балъклия” се дължи на сляпа девойка,която сънува, че проглежда след като си измива очите от извор с лековита вода.След нейната смърт близките й разкриват аязмото, и на мястото посочено от нея построяват кладенец и малка стая-параклис. С намирането на лечебната вода,всяка година започва да се прави сбор на Светлия Петък (седмицата след Великден), като традицията се спазва и до днес. Сбор се прави и на аязмото„Св.Константин и Елена” в чест на празника на светците 21 май.

До средата на ХХ век основните поминъци за населението са земеделие и скотовъдство. От зърнените култури основно се отглеждат жито, ечемик, овес и царевица. През 20-те години на ХХ век започват да се засаждат овощни дървета, лозя, предимно винени сортове – мискет и памид, отглеждат се тютюн, памук и слънчоглед. В началото на ХХ век край Тръстиково градинари от Еленския край  разработват зеленчукови градини, в които започват да се произвеждат зеленчуци вече за продан. След 50-те години на ХХ век с кооперирането на селското стопанство в Приселци и Близнаци част от земеделската земя се превръща в овощни градини, с насаждения от череши и праскови.

За да се задоволи нуждата от земя на придошлото население се коренят горски площи и така за много семейства дървосекачеството се превръща в основно занимание. Произведените при горенето на коренищата дървени въглища дава началото на още един поминък – кюмюрджийство.

От традиционното животновъдство най-развито е овцевъдството, катопредназначението му е да осигурява на домакинствата месо, мляко и вълна.

Почти във всяко селище е имало майстори-занаятчии – железар, колар иабаджия. Известно с грънчарите си е Садово, чиито песъчливи и червеникаво-клисавипочви са благоприятствали развитието на грънчарския занаят. Изработвани тестомни, делви и кюпове са се продавали из цялата Варненска област.

Като административна структура Община Аврен е създадена с Указ № 2930 от 27септември 1983 година и обединява 18 насели места – Аврен, Бенковски, Близнаци,Болярци, Добри дол, Дъбравино, Здравец, Казашка река, Китка, Круша, Падина,Приселци, Равна гора, Садово, Синдел, Тръстиково, Царевци, Юнак и курортен комплекс „Камчия”. В последствие с.Падина преминава към община Девня.

Кметовете ръководили община Аврен през годините са:

 1983-1988г.- Петър Кехайов;

1988-1990г.- Красимир Тодоров;

1990-1991г.- Светослав Янев;

1991-1995г. – Елисавета Иванова;

1995-1999г. – Любчо Любчев;

1999-2003г.- Тодор Тодоров;

2003-2007г.- Красимир Тодоров;

            2007-2011г.- Красимир Тодоров;

            2011-2015г.- Емануил Манолов

Над 9000 души постоянни и временни жители живеят в 17-те населени места на общината.  През последните години населените места непрекъснато придобиват нов облик. Обновени са административни сгради, детски градини, училища, читалища, здравни служби, изградени са храмове, клубове за младежи и пенсионери, детски площадки и зони за отдих.

Днес в населените места на община Аврен продължават наследените традиции от миналото и младежите коледуват и лазаруват, а по-възрастните участват в групи за автентичен фолклор, като възстановяват обреди и забравени хора – „Талима”,„Тропанката”, „Пандалаш”.

В ежегодните коледни и великденски изложби  жените от всички селища показват своите уменияза шарене на яйца и приготвяне на коледни и великденски пити , сладкиши иукрашения.

 Архитектурния комплекс„Църква-училище” в Царевци, сбирката в Здравец, запазените къщи от края на ХІХ век в Равна гора представят етнографските особености на региона и дават възможност за развитие на селски и културен туризъм.