Какво ще е бъдещето на Аспаруховия мост?

Заместник кметът на Варна Димитър Кирчев разкри какво ще е бъдещето на Аспарухов мост и местната инфраструктура. В срещата Кирчев подчерта възможностите и предизвикателствата за развитието на южните градски райони и стратегическия смисъл в подобряването на комуналната и транспортна мрежа.

Въпреки ограничения бюджет, перспективите за нови мостове, водни връзки и публично-частни партньорства дават надежда за дългосрочно развитие на региона. Първоначалните наблюдения на експертите не показват сериозни конструктивни проблеми, но подчертават нуждата от козметични ремонти и локални подобрения. Мостът днес не е опасен за ползване, но все пак ще се наложи основен ремонт в рамките на следващите години, за да се удължи неговият експлоатационен живот. Работната група разглежда също и варианти за бъдещи натоварвания, за да се предотвратят транспортни затруднения при евентуален основен ремонт, пишат от NovaVarna.

Инициатива за обследване на Аспарухов мост

По инициатива на председателя на Общинския съвет във Варна, г-н Христо Димитров е създадена работна група, с цел да се инициира подробно обследване на Аспаруховия мост, едно от най-ключовите съоръжения за местната инфраструктура. Групата същевременно изследва и търси да предложи реалистични алтернативи за тази транспортна свързаност.

Въпреки ограничения бюджет, перспективите за нови мостове, водни връзки и публично-частни партньорства дават надежда за дългосрочно развитие на региона. Първоначалните наблюдения на експертите не показват сериозни конструктивни проблеми, но подчертават нуждата от козметични ремонти и локални подобрения. Мостът днес не е опасен за ползване, но все пак ще се наложи основен ремонт в рамките на следващите години, за да се удължи неговият експлоатационен живот. Работната група разглежда също и варианти за бъдещи натоварвания, за да се предотвратят транспортни затруднения при евентуален основен ремонт.

В търсене на алтернативна свързаност

Сред обсъжданите теми е изграждането на нов мост, свързващ островната зона с Аспарухово. Този проект, неофициално наричан „Клапов мост“, е с приблизителна стойност от до около 100 милиона лева. Освен това се разглеждат варианти за свързване чрез автомагистрала „Черно море“, както и възможността за водна връзка между Варна и Аспарухово. Въпреки че проектът за магистралата е все още на ранен етап, подобна алтернатива там също би могла да разтовари трафика при бъдещи ремонти.

„Разглеждаме и търсето на автомагистралата Черно море… дали може това премостване да се ползва като някаква алтернатива", коментира Кирчев пред NovaVarna.

Аспарухов мост е собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), а Община Варна има ангажимент единствено по текущата му поддръжка, съгласно споразумение между двете институции. В момента е в процес на обществена поръчка изборът на изпълнител, който да извърши необходимите текущи ремонти и поддръжка на съоръжението. В същото време, общината е отправила няколко официални запитвания до Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и до АПИ с цел да се изясни дали е предвидено ново обследване на техническото състояние на моста. Последното такова е било проведено преди около десет години, което поражда сериозни въпроси относно актуалността на информацията за конструктивната му сигурност.

Отговорът от АПИ е, че през 2025 и най-късно до 2026 година ще бъде извършено ново, детайлно обследване на Аспарухов мост. Това ще даде по-ясна представа за реалното му състояние и за необходимите бъдещи инвестиции. Въпросът за съоръжението е национален приоритет, тъй като то е част от стратегически транспортен коридор, свързващ България с Румъния и Турция и затова местните власти настояват за по-тясно сътрудничество между държавата, общината, областната администрация и изготвяне на дългосрочна програма за поддръжка и евентуална реконструкция на Аспарухов мост.

Местни финансови предизвикателства и възможни решения

Днес собствените приходи на Варна не позволяват мащабно финансиране на големи капиталови ремонти. Основните местни средства отиват за текущата поддръжка на инфраструктурата, а също за образование, здравеопазване и култура. „Няма как да бъдат заведени средства за сериозни капиталови разходи… разчитаме на допълнителни програми и еврофондове.“ Възможностите за развитие включват участие по европейски програми, както и публично-частни партньорства. Макар подобен модел все още да не е широко разпространен у нас, общината признава, че: „е възможно… законодателството го позволява, но все още няма много практика в българските общини.“

Апел за опазване на обществената инфраструктура

В заключение Димитър Кирчев апелира гражданите за по-отговорно отношение към обществените съоръжения. „90% от случаите са следствие на вандализъм… апелът е гражданите да сигнализират, когато станат свидетели на такива прояви.“

Този призив е част от по-широката цел на общината да насърчи споделената отговорност и гражданската ангажираност в грижата за градската среда. Съчетаването на експертен анализ, политическа воля и гражданска отговорност може да гарантира бъдещото развитие на Варна.