Баща скочи срещу обвиненията на бившата си жена, разпространени на пресконференция от "Възраждане"

Стилиян Стоянов, бивш съпруг на Биляна Борисова и баща на двете ни деца, излезе с опровержение на .казаното по време на пресконференция във Варна от нея и народния представител от парламентарната група на „Възраждане“ Коста Стоянов. "Една майка не си е виждала детето от една година и никой в България не иска да ѝ помогне.“ С тези думи Стоянов, откри пресконференция пред медиите във Варна, на която бе представен тежък и според участниците – показателен случай за институционален произвол в системата за закрила на детето.

В правото си на отговор, като засегната страна Стилиян Стоянов заявявам следното:

"От известно време е налице поведение и действия срещу мен и децата ми от лицата от ПП „Възраждане” П. Костадинова и Св. Йорданов.

На пресконференцията почти всичко казано от тях и бившата ми съпруга не е вярно. Доказателства относно неистините казани на пресконференцията съм предал пред нужните компетентни органи. Това не е първи случай в който от гореспоменатите лица се отправят в общественото пространство неистински твърдения и обвинения освен към институции, така и към самия мен. Предал съм видеозаписи от охранителни камери. Отправяни са заплахи.

Относно действията на същите лица съм сезирал както Прокуратура, така и компетентни органи.

Гореспоменатите лицата от ПП „Възраждане” са идвали нееднократно и на личния ми адрес както извън режима на лични контакти, така и в режима, видимо търсещи провокации, евентуално скандали и спречквания пред двете ни деца, с което предполагам целят политически пиар и реклама с цел израстване в политическите си кариери за сметка страданието на децата ни. Да не забравяме, че към момента сме и в период на предизборна кампания.

Изрично „Закона за закрила детето” в чл.11 ал.4 пази деца от увличането им в политически дейности.

Това, че бившата ми съпруга е съгласна да бъде ползвана от политически партии, не означава, че може законно да въвлича и децата ни в кампаниите им.

Предполагам, на много хора правят впечатление изказани, според мен дори нелогични твърдения на пресконференцията, като представям някои:

Странни са според мен твърденията, че от ОЗД Варна са им отказвали контакти, както и да им предадат дъщеря ни, при условие че би следвало да са запознати че ДСП/ОЗД не са силови структури и нямат правомощия да ходят в домовете да дърпат деца и съответно да ги предават на лица от ПП „Възраждане” или неотглеждащ родител.

Странни са според мен твърденията, че от ОЗД Варна са „възпирали” съдебни изпълнители при условие, че съдебен изпълнител може да разпореди действия на социални структури, но не и обратното, т.е. няма подобни практики или механизми.

Странни са според мен обвиненията за неспазване закона от мен, че „не съм бил давал дъщеря ни” при условие, че видно и от пресконференцията съм носител на родителските права и на двете деца, но синът ни живее при бабата по м.л., която не му разрешава да се среща с мен и сестра си, няма данни дали синът ни се среща с майка си. Още повече следва въпроса „загрижената майка” защо толкова държи децата да живеят при нейната майка, а не при някой от родителите.

В изказванията на майката в посока недоволство към всевъзможни институции – социални служби, прокуратура, съд, вещи лица по експертизи, полиция, училище и т.н., се навеждат внушения за корупция навсякъде, че едва ли не „съм бил купил” целия свят.

На пресконференцията е представено, че от ПП „Възраждане” е депозиран сигнал до Инспектората на МТСП за съмнения за корупция в дейността на социалните служби. Няколкократното споменаване на пресконференцията, че са и ще бъдат провеждани разговори с Министъра на МТСП и Началник кабинета, създават в мен убеждението, че са налице опити за политическо влияние относно действията на МТСП.

Относно обвиненията на бившата ми съпруга:

Практика е много бивши съпруги да обвиняват „бившите си” в дългогодишно насилие върху тях, като в нашия случай при условие че от 2010г до 2021 г. не успях въпреки молбите си да ги накарам тя и майка ѝ да тръгнат на работа, въпросните твърдения са ми странни.

Практика е, че много бивши съпруги в ненавистта си към „бившите си”, ги обвиняват в блудства със дъщерите и/или синове им, което тъй като прекалено често се ползва е ясно, че в съда не работи, но чрез подобни обвинения в публично пространство те унизяват освен бившите си, а и самите си деца, още повече без притеснения за всичко което трябва да изживеят децата им – гинекологични прегледи, експертизи, срам и т.н.

Прави впечатление, че почти постоянно се споменава синът ни, като уж негови мнения, решения, свидетелски показания и др. при условие, че за всеки е ясно, че при насилие децата свидетелстват от страх в полза на насилника. Това, че много родители по всевъзможни начини агресират децата си за да ги подчинят и ползват в съда и пред институции да лъжат и вършат „черната работа”, а те самите да се крият на безопасна дистанция зад децата си, не говори за морални ценности и положителни качества.

За всеки е ясно, че обстоятелствата около майката трябва да са изключително тежки, за да определи съда родителски права на бащата. В публичното пространство е налична информация относно, че когато успях да взема двете деца, бяха в изключително тежко физическо, психическо и емоционално състояние с тежка форма на недохранване, дъщеря ни бе без нито една ваксина, без достъп до образователната система. Въпреки всевъзможните опити на бившата ми съпруга и майка ѝ съгласно разбиранията им, дъщеря ни да не бъде имунизирана и без достъп до образование, успях да осигуря на детето до колкото е възможно нормален живот, разрешение след изпълнен имунизационен план от РЗИ Варна да посещава държавни градини и училища и т.н.

Към момента дъщеря ни е щастлива, че като нормалните деца ходи на училище в първи клас и ще получи образование, което ако за повечето деца е даденост, за нея е мечта.

Основния страх и причина за отказ на дъщеря ни за лични контакти е нейната майка и баба по м.л. с помощта на шуменски „органи по закрила” да не я вкарат и нея в кризисен център както направиха с брат ѝ. При опитите ни да търсим брат ѝ, тя е била свидетел на поведението на шуменски органи по закрила.

Смятам за много „потърпевши” от социални структури, е ясно как в район/и на България кризисните центрове може се използват за „премазване” психиката на деца и след достатъчно агресия и пречупване да бъдат предадени готови обработени „на тепсия” на заинтересовано лице, или за източник за проституция на малолетни.

Смятам за много потърпевши е ясно как едно дете може да бъде отвлечено „от улицата”, да бъде „настанено” от местно/и ОЗД в Кризисен център някъде из България уж с цел „закрила от родител/и” и след отрязване достъпа му до родители и външна среда (включително отнемане телефон и всякаква връзка с външния свят) заинтересовани лица могат да правят с него каквото си искат."