Напусналият ПП-ДБ във Варна обясни решението си

Снимка: Общински съвет-Варна

"Мина седмица, откакто обявих решението си да напусна „Продължаваме Промяната“ и групата на ПП-ДБ в Общински съвет - Варна. През това време се изговори много. Изразиха се позиции. Написа се още повече. Част от казаното беше изкривено, друга част удобно интерпретирано, а трето - направо дезинформирано. Затова искам ясно и спокойно да кажа каква е истината, защото обществото трябва да знае." Това написа във фейсбук профила си общинският съветник Мартин Димитров.

"Не мога да продължа да бъда част от модел, който не работи. Модел, който не съвпада с разбиранията ми за почтеност, партньорство и политическа отговорност. Не мога да прикривам управленска немощ с партийна лоялност. И не мога да обяснявам на варненци защо градът им буксува, докато отвътре системата се разпада", написа още той.

Публикуваме цялата му позиция: 

"Мина седмица откакто обявих решението си да напусна „Продължаваме Промяната“ и групата на ПП-ДБ в Общински съвет - Варна.

През това време се изговори много. Изразиха се позиции. Написа се още повече. Част от казаното беше изкривено, друга част удобно интерпретирано, а трето - направо дезинформирано.

Затова искам ясно и спокойно да кажа каква е истината, защото обществото трябва да знае.

Моето решение не е емоционално, нито прибързано. То не е резултат от „рязка смяна на позицията“, а от процес, който се натрупваше дълго във времето. Става дума за разминаване между заявени ценности и реални действия.

Дадох голям кредит на доверие. Може би прекалено голям. Проявих търпение и толеранс с надеждата, че човекът, на когото беше поверено управлението на Варна, най-сетне ще влезе в ролята на истински управленец - с ясна визия, с отговорност и със самостоятелни решения.
Това не се случи. Оказа се, че това му “тежи” и е непосилно бреме за него.

Искам ясно да подчертая, че не засягам личността. Критикувам управленските качества, начина на вземане на решения и липсата на реално лидерство.
Управлението на един град не е фасада. Не е „добра визия отвън“, ако отвътре процесите са разпаднати. Варна не е торта, която може да изглежда добре на витрината, а вътре да е с лошо съдържание. Метафората е проста - когато не познаваш детайлите, когато не разбираш механизмите, които движат общината, резултатът е провал, независимо от опаковката и независимо какво говориш и къде се снимаш.

През цялото това време бях на първа линия. Един от най-отдадените. Един от хората, които най-често излизаха да говорят от трибуната, да защитават решения, да четат декларации, да застават публично зад каузата. Дадох и втори шанс - по време на протестите. Застанах твърдо. Говорих. Вярвах. “Горях..”

Вместо очакваната промяна видях лицемерие. Вместо лидерство - бягство от отговорност. Вместо ясни решения - колебание и хаос.

Стигна се дотам, че дори собственият му екип и съветници в общината са обезверени и не знаят накъде се върви. А как биха могли да знаят, когато самият той не знае? Това е логично. Но не е приемливо. Не и когато става дума за бъдещето на един голям град.

Управленските качества и вземаните решения са на незадоволително ниво. Вместо управленски решения кмет, който остава скрит зад фасаден Пи Ар. Овладян в близкия си кръг от “близки”, с лица които крият собствените си провали зад неговата фигура, а той се преструва, че не вижда това. Това вече не е лично усещане - това е видимо за администрацията, за общинските съветници и за гражданите.

Моето напускане е акт на отговорност!

Не мога да продължа да бъда част от модел, който не работи. Модел, който не съвпада с разбиранията ми за почтеност, партньорство и политическа отговорност. Не мога да прикривам управленска немощ с партийна лоялност. И не мога да обяснявам на варненци защо градът им буксува, докато отвътре системата се разпада.

Влязох в политиката с идеята за реална промяна, прозрачност и смели решения. Напускам, защото тези принципи бяха подменени.

Оставам ангажиран с Варна. Оставам ангажиран с хората. И ще продължа да отстоявам позициите си независимо дали това е удобно за някого или не.

Правилният въпрос е не защо напуснах партията, а защо човек, който беше председател на район „Одесос“, председател на групата на ПП-ДБ в Общинския съвет - Варна, член на Областния съвет и партиен делегат е взел решението да напусне?

Отговорът не е емоционален, а принципен!"