Българската хранителна банка вече има склад във Варна

Българската хранителна банка (БХБ) вече има склад във Варна, каза д-р Гавраил Гавраилов, координатор „Партньорства и обществено ангажиране“ в организацията, пред участниците в 12-ия граждански форум „Конференция по демокрация“ в града. Организатор на събитието е Общественият център за околна среда и устойчиво развитие. Съорганизатори са Екологичното сдружение „За Земята“ и Асоциацията на българските черноморски общини. Настоящият форум поставя акцент върху финансовата грамотност, екологията, гражданските инициативи.

Гавраилов припомни инициативата „Килограм доброта“, която БХБ реализира в София, като уточни, че през настоящата година амбицията на организацията е към нея да бъдат приобщени и хората във Варна и Добрич.

В България ежегодно се разхищават около 700 хиляди тона храна, 40 процента от които – от домакинствата, изтъкна Гавраилов. По думите му от изхвърлената храна се спасява под един процент. Той подчерта, че на фона на разхищенията, всеки втори пенсионер в страната и всяко трето дете не се хранят пълноценно. 

Солидарността се повишава, допълни експертът. По думите му, през 2025 г. БХБ е спасила 482 568 килограма храни и е подкрепила над 87 941 души. В Североизточна България организацията е осигурила помощ за близо 5000 души. Тя разчита на 12 партньори в района, като планът е през тази година да привлече и нови от Варна, Добрич, Шумен, Разград и Силистра.

Гавраилов допълни, че БХБ планира и нова кампания, насочена към доброволческите формирования. Идеята е преди пожароопасния сезон да бъдат подготвени хранителни пакети, които да бъдат раздадени от млади доброволци на хората, които се включват в гасенето на пожари в страната.

На форума транспортната бедност и напредъка в работата по Социалния план за климата коментира Петко Ковачев, директор на Института за зелена политика. Той изтъкна, че в страната ни има хора, които са сериозно потърпевши от липса на свързаност, а така губят достъп до услуги – здравни, социални, административни. Според експерта този проблем влияе и върху демографската ситуация в страната.

У нас едва сега започва да се говори за транспортна бедност, и то отново под въздействието на европейските политики, допълни Ковачев. Той уточни, че в Социалния план за климата, по който България също започва да работи, е включена дефиниция, но не за транспортна бедност, а за хора, уязвими от гледна точка на свързаност. Все още обаче няма предложения как трябва бъде решен този проблем, а той се очертава като национален, каза Ковачев. Европа предлага ресурс, но няма да дойде да ни нарисува липсващите транспортни връзки, допълни експертът. По думите му, по този проблем трябва да работят както правителството, така и законодателната власт.