България предлага нов регионален център на НАТО за наблюдение и сигурност в Черно море

Противно на широко разпространеното схващане, основните виновници за глобалния екологичен отпечатък не са само милиардерите. Голяма част от жителите на Съединените щати и Европейския съюз вече попадат сред 10-те процента от хората с най-високо потребление в света. Именно тази група причинява огромни екологични щети, чиито последици и разходи се поемат от цялото общество.

До този извод стига изследване, публикувано в научното списание Комюникейшънс Състейнабилити (Communications Sustainability) от учени по околна среда от Лайденския университет и Оксфордския университет. Според тях общата екологична цена на потреблението на най-заможните 10% възлиза на между 1,7 и 5,7 трилиона долара годишно, или между 2300 и 7500 долара (около 2027–6610 евро) на човек.

Тази група не се състои единствено от милиардери, които прекарват горещите летни дни на мегаяхтите си. Напълно възможно е и вие, ако четете този текст, да принадлежите към нея. Повече от 60% от най-активните потребители в света живеят в САЩ и Европейския съюз. В Съединените щати над половината от населението попада в този най-висок потребителски децил, а в ЕС делът е между 40 и 45%.

Изследователите са оценили финансовите последици от потреблението върху изменението на климата, опазването на биологичното разнообразие, биогеохимичните цикли и използването на сладководните ресурси. За целта са използвали „Наръчника за екологичните цени 2024“ (Environmental Prices Handbook 2024), който предлага приблизителни оценки на паричната стойност на щетите, причинени от различни модели на потребление и произтичащите от тях въздействия върху околната среда.

Причините за високия екологичен отпечатък са разнообразни – от огромните количества вода, необходими за производството на евтино говеждо месо или отглеждането на бадеми, до големината на жилищата и честото използване на енергоемък транспорт като автомобилите и самолетите.

Разликите между отделните държави са значителни, като Съединените щати оглавяват класацията. Там екологичните щети на глава от населението се оценяват на между 19 000 и 63 000 долара (приблизително 16 740-55 500 евро) годишно.

Тъй като голяма част от използваните данни са от 2017 г., а световното потребление продължава да расте, авторите смятат, че реалната стойност на екологичните разходи вероятно е още по-висока.

„Макар че ми се струва трудно природата да бъде оценявана в парично изражение – тя има безкрайна вътрешна стойност – представянето на общия размер на щетите във финансови измерения позволява по-добре да се осъзнаят както мащабът на пораженията, така и отговорността на най-богатите 10%“, обяснява водещият автор на изследването Инге Схрайвер. Тя уточнява, че анализът обхваща единствено потреблението на домакинствата, а не инвестициите, които всъщност са свързани с повече от половината въглеродни емисии.

„Тези 10% играят ключова роля не само защото причиняват най-много щети, но и защото разполагат с най-големите възможности да ги ограничат. Капиталът, който инвестират - от пенсионни фондове до инфраструктурни проекти - определя кои индустрии ще се развиват. Компаниите, които управляват, влияят върху избора на всички останали, а начинът им на живот оформя представата на обществото за това кое е нормално“, казва съавторът на изследването Пол Беренс.

Той допълва, че тази отговорност се проявява както „на индивидуално равнище – като потребители, така и като инвеститори, работодатели, създатели на тенденции и участници, които оформят пазарите“.

Макар именно тези 10% да оказват непропорционално голямо влияние върху глобалната климатична криза, те няма да понесат най-тежките последици от нея. Държавите от Глобалния север са отговорни за 92% от натрупаните в световен мащаб свръхемисии на въглероден диоксид, докато страните от Глобалния юг понасят несъразмерно тежък дял от климатичните бедствия и природните катастрофи.