До 1500 евро изпращат гурбетчии всеки месец на близките си във Варна

Между 500 и 1500 евро изпращат гурбетчии всеки месец на близките си в Варна, сочи проучване на ИА "Черно море". Парите, с които нашенците зад граница, подпомагат своите роднини, продължават да бъдат важна част от семейния бюджет у нас.

„Всеки месец изпращам около 800 евро. С тези пари плащаме сметките, купуваме храна и помагам за разходите на детето. Ако ги няма тези пари, ще ни бъде много трудно“, разказва пред ИА "Черно море" Ангел Киров от Варна. Повече от 5 г. той работи в сферата на строителството в Германия.

По думите му сумата не е еднаква всеки месец. „Когато имам повече работа и извънредни часове, пращам повече. Когато разходите ми там са по-големи, остават по-малко. Не е лесно да си далеч от семейството, но знаеш защо го правиш.“, коментира Киров.

Жана Андреева от Варна, която от години работи в Италия като помощник в домакинство, изпраща между 500 и 700 евро месечно. „Парите отиват основно за децата. Понякога пращам 500, друг път 600–700 евро. Зависи колко съм изкарала. Най-важното е, че вкъщи знаят, че могат да разчитат на мен.“, коментира тя. Жана е в предпенсионна възраст, но няма намерение да се отказва от работата си навън. "Ще работя докато мога! Тук няма да получа никаква пенсия", споделя още жената.

Друг гурбетчия, работещ в Нидерландия, успява да изпраща около 1000 евро месечно. „Първо си плащам квартирата и разходите. От това, което остане, отделям за семейството. Събираме пари и за ремонт на къщата. Искам един ден да се върна и да имаме готов дом.“, коментира Сабин Ангелов.

При семейства, в които единият родител е постоянно зад граница, сумите могат да бъдат още по-големи.

„Пращам между 1200 и 1500 евро. Имаме две деца, ипотека и доста разходи. Не изпращам всичко наведнъж – част от парите са за текущите сметки, а друга част заделяме. Понякога работя по 10–12 часа“, разказва Красимир Маринов, работник в строителството във Франция и Италия. Жена му също работи, като учителка по математика в едно от варненските школа.

„Когато започнах работа в чужбина, преди повече от 10 г., пращах по 300–400 евро. Купихме кола, направихме ремонт и помогнах за обучението на децата. Но цената е, че не ги виждам с месеци, прибирам се само по отпуските“, споделя Красимир.

Зад всеки банков превод стои различна семейна история. За едни това са пари за хляб и сметки, за други – спестявания за собствен дом. А за трети – цената на години, прекарани далеч от най-близките.