Тръгва нова система за ранно предупреждаване от щормове

Система за ранно предупреждаване от морски щормове във Варненския залив ще заработи от 2017 г. Нейното осъществяване става по проект, финансиран от ЕК, заяви за в. „Черно море” доц. д-р Николай Вълчев от секция „Динамика на бреговата зона” в Института по океанология при БАН. Припомняме, че във вестника (виж броя от 30 август 2013 г. под заглавие „Близо 30 метра от пясъчната ивица на места е изядена от вълната”) сигнализирахме  за тежките щети, нанесени на бреговата и особено на плажната ивица от морските щормове, които циклично се активизират във времето. Тогава доц. Вълчев съобщи за пилотната разработка на система за ранно предупреждаване от щормове, която екип под негово ръководство е разработил за участък от плажа на Шкорпиловци. Той сподели и за предстоящото им включване по кохезионната стратегия в програмата на Европейската комисия, насочена към изследвания и разработки, които ще покрият цялото европейско крайбрежие, включително Варненския залив.  

По думите на доц. Вълчев задачата сега е да разработят регистър от взаимосвързани инструменти, които да оценят уязвимостта на брега от щормове и по-скоро опасностите, предизвикани в резултат на повишаване на морското ниво, върху което се наслагва и увеличеното вълново въздействие. Достигайки навътре в сушата, тези явления могат да причинят заливания, силна ерозия на пясъчните плажове, т.е. да създават сериозни проблеми не само на морския бизнес, но и на крайбрежната инфраструктура. В случая най-общо става дума за инструменти, които могат да прогнозират и оценят тези опасни процеси, както в краткосрочен, така и в дългосрочен период. Един от тях е системата за ранно предупреждаване от щормове. Координатор на този мащабен проект е Делтарез в Холандия с партньорското участие на Института по океанология при БАН. Другият инструмент е разработването на т.нар. байезиева мрежа, която е от рода на невронните обучаващи се системи.Тя свързва всички физични характеристики на щормовете, тяхното социално-икономическо въздействие, евентуалните мерки за намаляване на риска, както и промените в климата. Чрез нея се осигурява възможност за вземане на информирани решения от отговорните органи и заинтересовани страни, обясни доц. Вълчев. В краткосрочната система за прогнозиране в момента те използвали метеорологични данни за посоката и силата на вятъра, както и за атмосферното налягане, взети от американски източници, тъй като от нашия НИХМ категорично отказали да им сътрудничат с оперативна информация. Работният екип вече е успял да адаптира и приложи цяла верига от модели, които позволят да се даде пълна картина на морето и българския шелф.

В момента се съсредоточават върху частта от Варненския залив, където е най-уязвимото място от градския плаж, пострадало от миналите щормове. Задачата е системата за ранно предупреждаване да премине в оперативен режим, като в началото за определен период той ще бъде демонстративен. Ежедневно ще се захранва с данни за вятъра и налягането и ще прави краткосрочно прогнозиране (за следващите 3 дни). 

Системата вече е разработена, в момента се тества и усъвършенства. След изтичане на демонстративния период се очаква тя да бъде достъпна на общ за целия проект портал, поддържан от Делтарез, каза още доц. Вълчев. Идеята е всеки, който отвори портала, да може да разбере дали в близките 3 дни се очаква щормово събитие, което да  засегне българския бряг и в частност Варненския залив и какви евентуални щети се очакват. Има идея в окончателния си вариант системата за ранно предупреждаване да обхване не само варненския плаж, а и други части на Варненския залив. Например вълнолома, който  е силно уязвим на щормовете - често вълните прехвърлят стената и засягат яхтите и пристанищните съоръжения. Или Островната зона, която е разположена ниско и също е уязвима при щормовете. С други думи системата ще обхваща и обекти със стопанско и социално значение.

Друг инструмент по проекта, върху който също работим много усилено, е т.нар. рамка за оценка на уязвимостта на брега при щормове (заливания, ерозия), каза още доц. Вълчев. Там фокусът им е върху крайбрежието на цялата Варненска област. Става дума за брегова ивица дълга близо 100 км, която са разделили на повече от 90 участъка за всеки, от които разполагат  с представителни профили на надводната и подводната част на брега. Тук наред с чисто физическите параметри ще се проследят и  социално-икономическите, за да се определят всички невралгични точки по Варненското крайбрежие, подчерта ръководителят на екипа. Примерно някой участък може да е уязвим на заливане и ерозията, причинени от морските щормове, но той да няма никакво икономическо или социално значение (слабо населен или с ниско икономическо развитие, което би го изключило от групата на невралгичните участъци).

Това е първият етап от работата ни, на втория вече ще разполагаме с пълната картина, за да видим къде да насочим усилията си за прилагане на вече усъвършенстваните инструменти, каквато е системата за ранно предупреждаване, допълни доц. Вълчев.  По неговите думи натрупаният досега опит им е позволил още преди да приключат с този етап да започнат работа върху разработването на системата за участъка на варненския плаж. Така че работата ни в тази насока върви предварително, защото, ако изчаквахме различните резултати,  щеше да ни е нужно много повече време от предвиденото по проекта. А така стъпка по стъпка ще бъде разработена една наистина завършена система, която ще може да служи на всички крайни потребители, които са уязвими от евентуалните морски щормове. Освен представителите на морския и туристически бизнес сред тях са и областна  и общинска администрация, ВиК, енергото, телекомуникациите и т.н. 

Проведохме близо 30 интервюта с тях, извлякохме всички дадени препоръки, които ни помогнаха, за да излезем с около 20 мерки за намаляване на риска. В момента те се обсъждат и изясняват и ще имат допълнителен принос за проекта. Една от неговите практически ползи ще бъде осъвременяването на варненския план за действия при бедствия и аварии с включването на специална част за морските щормове. Защото в сегашния си вид този план не включва тази опасност. И изобщо в него няма почти никакви действия, свързани с въздействието на морските щормове, допълни доц. Вълчев. 

СТЕФАН ДЕНКОВ