Десислава Консулова: Разработваме стратегически план за крайбрежните и морските води

За управлението на водните ресурси, за екологичните проблеми по крайбрежието и как могат да се решават с обединените усилия на институциите разговаряме с директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“  Десислава Консулова. Кариерното й развитие  на инженер-химик е свързано с Басейновата дирекция, където работи от нейното създаване през 2002 г. (преди това е била главен експерт в РИОСВ - Варна). От март т.г. бе временно изпълняваща длъжността директор на БДЧР. След успешен конкурс за директор от 3 август  е титуляр.

- Какво ново да очакваме в работата на Басейновата дирекция?

-  Разработването на плана за управление на риска от наводнения, постигането и поддържането на добро състояние на морската околна среда са основните ни задачи. Проектът на актуализирания план за управление на речните басейни трябва да е готов за обществено обсъждане до края на 2015 г. Обявени са картите на районите в риск и под заплаха от наводнения. Планираме до края на годината да обявим и  проекта на плана за управление на риска от наводнения. Третата важна цел е обявяването на проекта на плана за морска стратегия.

- Какъв е смисълът на обявяванията пред обществеността?

- С тях практически започва общественото обсъждане на плановете с набелязаните мерки за изпълнение. На финала сме на актуализацията на плана за управление на речните басейни с програма от мерки за новия период 2016 - 2021 г. Тогава се включват всички заинтересовани страни – държавни и местни администрации, различните водоползватели, НПО.  Всеки трябва да намери мястото си в плана и да припознае ангажиментите си. С изменението на Закона за водите през 2010 г. плановете се приемат от Министерския съвет, след което стават действащи документи за управление на басейново ниво. Те са политиката за управление на водите в съответния район за басейново управление. Сега действащият ПУРБ е утвърден от министъра на МОСВ и мнозина от отговорните за неговото изпълнение извън ведомството трудно припознават ангажиментите си, което се отразява на крайния резултат. 

- Какво още предстои?

- Поставените цели и мерки в предишния план бяха по-общи и в оценката на Европейската комисия имаше забележки, че трябва да са ясни и ориентирани към конкретния замърсител. В актуализирания план това ще бъде коригирано. Ще бъдат преразгледани всички действащи разрешителни за ползване, водовземане и заустване във воден обект. Където се окаже, че въпреки дадените ограничителни мерки състоянието на водното тяло не се е подобрило, ще бъдат предложени изменения и допълнения,  а някъде може да се стигне до прекратяване.

-  Кои точно ще бъдат засегнати?

-  Става въпрос за разрешителните за осигуряване на необходимия отток, предотвратяване на морската интрузия (просмукване на солени води в резултат на антропогенно предизвикано свръхчерпене на подземни води). Това е валидно особено за плитките водовземни съоръжения по морското крайбрежие. При тях трябва да се ограничи черпенето до допустимото водно ниво с цел опазването им от засоляване.  На база на резултатите от собствения мониторинг ще бъдат преразгледани и ограничени разрешените количества за водовземане. Тази програма от мерки ще бъде обявена пред обществеността и всеки засегнат ще може да изрази писмено мнението си. Събраните становища и коментари ще бъдат разгледани и ще се прецени дали да бъдат включени в плана. След утвърждаването им от МС мерките стават действащи. Съгласно изменението на Закона за водите специално мерките, свързани с изменение на разрешителните, трябва да бъдат изпълнени в едномесечен срок.

- Как върви работата по морския стратегически план?

-  В териториалния обхват на нашата Басейнова дирекция е цялото Черноморско крайбрежие и имаме задача да разработим  морския стратегически план, обхващащ крайбрежните и морските води, тяхното дъно и геоложка основа и изключителната икономическа зона (200 морски мили). Съществува рамкова Директива за морската стратегия, която у нас е транспонирана в Наредбата за опазване на морската околна среда. Съгласно тази наредба министърът на околната среда е компетентният орган да разработи морската стратегия с помощта на 9 други министерства (на регионалното развитие, земеделието, транспорта, здравеопазването и т.н.) Те трябва да участват заедно във всеки етап на изготвянето й. Досега е разработена първоначалната оценка на морската околна среда, изведени са критериите за доброто й състояние. Ясни са и целите за постигане на добро състояние на морската околна среда. Тази задача бе изпълнена с договор между БДЧР и Института по океанология. Докладът с първоначалната оценка, критериите и целите беше представен в ЕК. Сега разработваме програма от мерки за опазване на морските води, които се разглеждат в два аспекта –  национален и трансграничен, тъй като има големи  замърсители и извън територията на страната, които се вливат в Черно море.  Подготовката й става с помощта на  два проекта. Единият е финансиран от ЕК и подпомага съвместното разработване на трансграничните мерки между България и Румъния, заложено в рамковата директива. Другият проект е изцяло в национален аспект и се финансира от консултативната програма за опазването на околната среда в страните от Централна и Източна Европа. Координира се от Германската федерална агенция по околната среда. Накрая програмата от мерки ще бъде обявена пред обществеността. Целта е постигане на по-добро състояние на морската околна среда до 2020 г. 
Наред с тези два  – за актуализацията на речните басейни и за морската стратегия, разработваме и план за управление на риска от наводнения, което става координирано с другите два. Той е ключов за защита от вредното въздействие на водите. Вече сме в заключителния етап – изготвена е първоначална оценка на риска от наводнения, определени са районите, които са под заплаха, и са утвърдени със заповед на министъра. Приключи  изготвянето на картите на заплахите и на риска. На 7 септември т.г. бяха обявени за обществено обсъждане, което ще продължи 2 месеца. Планирано е програмата от мерки и черновата на плана за управление на риска от наводнения да бъдат готови до края на годината. Така от януари 2016 г. ще подлежи на екологична оценка и след утвърждаването й от МС ще бъде докладвана на ЕК.

- Още е пресен споменът за катастрофалното наводнение в кв. „Аспарухово“, кои са другите рискови райони?

- Определени са 45 района, от които 34 речни и 11 морски. Те са утвърдени със заповед на министъра и са обявени в сайта на Басейновата дирекция. По Северното Черноморие това са районите на Дуранкулак, Шабла, Балчик (кк Албена, Кранево, кк Карвуна), Варна (Казашко, Езерово, Страшимирово).

- Как ще коментирате процеса на консолидация между институциите при решаването на морските екологични проблеми?

- Винаги е имало добро сътрудничество с Института по океанология. Всяка година МОСВ сключва споразумение за изпълнение на мониторинга на крайбрежните морски води. През 2014 г. беше  обявена процедура за кандидатстване по Норвежкия финансов механизъм, в рамките на която Басейновата дирекция се представи успешно с 4 проекта. По единия, който е за проучване на състоянието на морската околна среда, станахме бенефициент в партньорство с Института по океанология. По другия проект – подобрен мониторинг на морските води, водещ е ИО, ние сме партньори заедно с норвежкия институт „Нива”.  По третия – инструменти за оценка на отпадъците и еутрофикация, бенефициент е ИО в партньорство с нас и община Бургас. Заедно с областната администрация във Варна участваме и в четвърти проект –  интегрирана информационна система за управление на бреговата зона с бенефициент ВВМУ. В началото на тази година стартираха и четирите проекта. Хубаво е, че всички си сътрудничим – държавната, местната администрация и научните институти. Всеки проект покрива различни показатели за оценка на морската околна среда и ще допринесе за постигане на крайния резултат – изпълнението на мониторинг и адекватна оценка на състоянието на морската околна среда.

- Излиза, че европейските проекти успяват да обединят потенциала на морска Варна?

-  Някои, с които сега съвместно работим по проекти, признават, че доскоро не са знаели какви са нашите функции като институция. А след като обединихме усилията си, се установи, че връзката между нас може да бъде полезна и дълготрайна. До този момент всички проекти  са служили единствено за нуждите на възложителя и на този, който е поел конкретната разработка. Сега резултат, получен в рамките на проекта, ще бъде ползван за различни цели на ВВМУ, на нашата дирекция, на ИО. По този начин ще се избягва двойното финансиране. Спира и практиката всеки да прави самоцелно проект за свои нужди. Ползването на резултатите става общо.

- Кои са още нерешените морски екологични проблеми?

- Като цяло те са заложени в междинния преглед на значимите проблеми, който беше направен м. г. и обявен пред обществеността. В него бяха изведени 5 основни проблема – единият, свързан с осигуряването на необходимия воден отток, за което споменах. Сериозен проблем е замърсяването с азотни и фосфорни торове от селскостопанска дейност. Като цяло няма тенденция за обостряне, но не върви и в обратна посока.  Грижи създава заустването на отпадъчните води от канализационни системи без изградени пречиствателни станции или с действащи, но остарели и нуждаещи се от реконструкция и модернизация. Проблемът е по-сериозен за Южното Черноморие. Тенденцията е извеждане на дълбоководно заустване, тоест на миля навътре в морето. По отношение на Северното Черноморие това е направено на пречиствателна станция „Златни пясъци“. Специално ГПСОВ – Варна, е за еталон с осигуряването на всички нива (включително трето стъпало) на пречистване. За местата, където има проблеми, са разписани мерки, които вече се изпълняват. В Шабла има изградена нова ПСОВ, която все още не е въведена в експлоатация. В Каварна ПСОВ работи, но не може да отстранява азота и фосфора, за което е изготвен проект. Предстои извеждането с дълбоководно заустване на водите от пречиствателната станция в Балчик. Другото проблемно място е Албена, където е необходимо да се изгради разширение и реконстукция за отстраняването на азот и фосфор. И там е предвидено дълбоководно заустване.
Друг значим проблем е защитата от природни явления и от вредното въздействие на водите. Предвижда се програма, която ще допълва плана за управление на речните басейни. ЕК работи, щото в бъдеще двата плана да се обединят в общ стратегически документ.

Стефан Денков