По-малко деца в една група в забавачка поискаха на форум във Варна

Да се намали числеността на групите в детските градини поискаха на форум във Варна. Специалисти от Норвегия, Русия и България обмениха добри практики за интеграцията на деца със специални образователни потребности в забавачките. За разлика от България, където обикновено броят на малчуганите в една група наброява 25, дори 30, в Норвегия е 18. 

Присъстващите на конференцията се обединиха около тезата, че за успешната адаптация на дете със специални потребности в масова градина и училище основният фактор е съвместната работа на учители, специалисти, родители и близки. "Важно е да има диалог между всички заинтересовани страни, всеки да има право да даде предложение и да мисли в посоката как детето да навакса дефицитите си" - каза в презентацията си Моника Ингемарсон от Норвегия.
 

Тя сподели, че в тяхната страна в подобен диалог се включват и бабите и дядовците на малчугана, както и родителите на най-добрите му приятелчета.  Според доц. Юлия Моргунова от Московския социално-педагогически институт взаимоотношенията в семейството имат решаващо значение за разрешаването на проблема в развитието на детето. Тя сподели, че при тях особено внимание се обръща на обучението на родителите - да познават спецификите в състоянието на детето си и да знаят как да го стимулират да развие и покаже предимствата, които притежава. Специалистите се обединиха около становището, че за успешната ранна интервенция при дете с дефицити е важно да се тръгне от силните страни на детето, от това, което умее най-добре и на тази база да се трупат нови знания. "Затова говорим не за дете с увреждане, а за дете със специални потребности. Използването на думата увреждане означава фиксиране върху недостатъците и пропуските в развитието. Докато определението "специални потребности" носи в себе си позитивна украска - то показва, че детето има своите умения, но се нуждае от помощ, за да ги доразвие. При всеки човек е така, всички в определен етап от живота си имаме нужда някой да ни подаде ръка" - обобщи медиаторът на дискусията Мариана Банчева. 

Другият важен фактор, за да се адаптира едно дете със специални потребности в детската градина е желанието и всеотдайността на учителите, както и тяхното позитивно отношение. Общото впечатление е, че те нямат достатъчна подготовка да се справят с дефицитите на своите подопечни, но с подкрепа на специалист нещата се случват. Добри практики за работата си с деца със специални потребности споделиха директорите на две детски градини във Варна - ОДЗ 13 "Детска радост" и ОДЗ 14 "Дружба". При тях са осигурени всички нужни специалисти, както и необходимата подкрепяща среда. Подкрепящата среда за децата със специални потребности се изразява в наличието на кът за отмора и специфични дидактически пособия, структуриране на среда, която да не разсейва, стимулиране на останалите деца да подпомагат и разбират детето със затруднения. За успешната му и пълноценна адаптация определящо е включването му във всички занимания в групата - с неговия темп и доколкото позволяват моментните му възможности. Визуалното разписание на дневния режим, което с картинки и снимки да показва на децата какво след какво следва също помага, тъй като за малчуганите списъкът с дейности не означава нищо, тъй като не умеят да четат. 

Опитът си за работа с деца, които имат проблеми със слуха представи гл. ас. д-р Анна Трошева от Софийския университет. Тя подчерта, че методите са приложими за всички деца, които имат дефицити в областта на речта и езика, които обикновено са свързани с ниското ниво на разбиране на значението на думите.  "Чуването и слушането са две различни неща. Човек може да има чисто физиологичната способност да чува, но да не умее да слуша, тъй като това е процес в мозъка, свързан с декодиране на посланието" - поясни Анна Трошева. Сред похватите, които тя изтъкна е нуждата да се говори винаги с лице към детето, да се допълва казаното с онагледяване, да се проверява нивото на разбиране на детето със задачи, а ако то не е разбрало - информацията да се раздроби и перефразира, за да стане по-достъпна, използването на жестове също подпомага комуникацията на лица със затруднения в слуха и речта. 

Психологът Цветалина Йосифова обобщи, че не е случаен все по-нарастващият брой на деца с дефицити в развитието. "Те са продукт на времето в което живеем. Родителите им са от поколение, което се разбунтува срещу правилата и от своя страна му е трудно да налага такива. Прекалената свобода действа негативно на развитието и възпитанието на детето, трябва да се намери точният баланс. От друга страна децата са обект на все по-високи изисквания към своите знания и умения от най-ранна възраст. Този стрес неминуемо предизвиква в тях различни поведенчески отклонения. И това е нормална реакция, когато един човек е поставен непрекъснато в ситуация, в която не може да се справи" - алармира Цветалина Йосифова. 

Полина Петрова
Снимки Пламен Гутинов