Учените: На морското дъно лежи ключът към ефективното биоземеделие

След повече от 40-годишни изследвания на учени върху неизчерпаемите запаси от дълбоководни органогенно - минерални утайки на морското дъно (сапропели), експлоатацията на които може да извърши революция в екологичното торене и производството на биопрепарати, сега идва ред на бизнеса. Подпомогнат от държавата, той може да открие онази своя ниша - биоземеделското производство, която да му даде силни позиции на европейския пазар. Това стана ясно след поредния опит да се тръгне пилотно към усвояването на този нестандартен ресурс. Група учени от Института по океанология при БАН и МГУ "Св. Иван Рилски" в партньорство с Технически университет „Минна академия“, Фрайберг (TUBAF), Германия, заедно с техни колеги от Украйна, Словакия и Румъния подготвиха проект за експериментална установка за добив на сапропели от морското дъно. С него те кандидатстваха по програма „Хоризонт 2020” , но не можаха да получат зелена светлина, тъй като се изправиха пред проблема с липсата на съфинансиране от голяма фирма или компания. Това заяви за в. Черно море” един от участниците в проекта - доц. д-р Димитър Димитров от секция "Морска геология и археология" към Института по океанология към БАН. Припомняме, че нетрадиционните суровини и ресурси на дъното в Черно море са тема, по която известният варненски океанолог проф. д-р Петко Димитров работи близо 40 г., а през последните 20 г. и неговият син, доц. д-р Димитър Димитров (монографията му "Геология и нетрадиционни ресурси на Черно море", издадена на български и английски език, бе удостоена с награда "Варна" за природни науки, 2011 г.). Тяхна бе идеята за създаване по линия на публично-частното партньорство на пилотното научно-производствено предприятие „Сапротех”, което да извърши технологичен пробив в приложението на сапропелите в биоземеделието, като естествени торове, агромелеоранти и биопрепарати (виж „Пилотно предприятие „Сапротех” ще извлича биоторове от морето” в броя на в. „Черно море”  от 10 януари 2014 г.).

Сапропелните тини по дъното на Черно море могат напълно да заменят изкуствените торове и пръскането с отровни химикали, тоест да станат основа на ефективното биоземеделие у нас, твърди  доц. Димитров. Опитите с тях в продължение на повече от 30 г. в Института по физиология на растенията и генетика към БАН, Института по почвознание „Н. Пушкаров”,  Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево и в Аграрния университет в Пловдив показват, че те имат уникални качества. Още първите опити в Института по почвознание с пшеница показаха увеличаване с 30% на зелената маса, като внасянето на оптимални количества подобрява не само количествата и добивите, но осигурява и дълготрайна стабилизация на структурата на почвата. В опитно поле край Варна , засято с люцерна, получихме 2 пъти повече зелена маса. По-късно експериментът с бобови култури показа увеличение с 42% на добива, заяви за в. „Черно море” доц. д-р инж. Николай Николов от Аграрния университет в Пловдив. 
Оказва се, че освен за торене сапропелите могат да се използват и като ефикасни биопрепарати, които могат напълно да заменят отровните (някои от тях и канцерогенни) химикали. Експериментът на две опитни полета с отглеждане на пшеница в Института по физиология на растенията и генетика към БАН, където бе приложен методът на пръскане с разтвор от сапропел, довел до 18% по- високи добиви. По този начин сапропелът едновременно служи като биопрепарат и като екологичен тор.

Освен за подобряване на почвената структура, за екологичен тор и биопрепарати те могат да се използват и за създаването на нов плодороден почвен слой, допълни доц. Димитров. Известно е, че поради безразборната химизация на земеделието и ред още причини значително се влоши екологичното състояние на обработваемите земи у нас. Оказва се, че около  40% от площите са деградирали или са в процес на деградация.  Над 8 млн. декара са ерозирани (свлечен е хумусният слой), около 3 млн. декара са преовлажнени и т.н. В Девненската низина, долината на р. Марица, Старозагорското поле и други огромни обработваеми площи са осолени. Над 4 млн. декара са подложени на киселинно въздействие. Едно от важните свойства на сапропелите е тяхната алкалност, т.е. неутрализират киселинността на почвите. На около 1 млн. декара земеделски и горски площи се разполагат хвостохранилища, открити рудници, сметища за битови отпадъци и други, които подлежат на рекултивация. Идеята за използване на сапропелите за рекултивация на закрити мини и радиоактивни замърсени земи беше изложена по време на националната и международна конференция по „Открит и подводен добив на полезни изкопаеми” във Варна преди няколко години. По наша препоръка украинци експериментираха върху радиоактивни площи, засегнати от чернобилската авария, и резултатите са повече от добри, обясни океанологът.

Разполагаме с безценно богатство, категоричен е той. Сапропелните утайки са образувани от натрупани скелети на организми от различни видове водорасли и друга органична материя, като в тях има и минерални вещества. Установени са 4 основни групи полета, богати на сапропелни тини, където средната им дебелина достига 1,5 – 2,5 м. Изчисленията показват, че запасите им в нашата изключителна икономическа зона в Черно море са практически неизчерпаеми, подчерта доц. Димитров. По неговите думи най-добрите залежи се разполагат на дълбочина между 700 и 2200 м. Има два варианта за извличане на сапропелите. Единият - чрез добивна платформа, от която директно да се доставят на брега, а другият (по-лесно изпълним) - утайките се изтеглят с кораб, като друг плавателен съд ги транспортира до сушата. И при двата варианта цената за добива на тон е сравнително висока в сравнение с изкуствените торове, което в момента отдръпва потенциалните инвеститори от земеделския бранш. 

Проблемът се задълбочава и от факта, че реалните производители на биоземеделски продукти все още са много малко и ако все пак ги има, това са съвсем дребни фирми. В момента около 5000 дка са площите, на които се практикува биологично земеделие, твърди проф. д.с.н. Стойчо Каров от Аграрния университет в Пловдив. Въпреки плановете за растеж преди 10 години в момента тези стопанства представляват по-малко от 1% от общата обработваема земя в страната. Все още стопаните, които са се заели с отглеждането по екологичен начин на земеделска продукция, не могат да почувстват помощта на държавата. България и Румъния са единствените страни в Централна и Източна Европа, които не субсидират органичното земеделие, допълни проф. Каров.

В същото време все повече стават (и сред политици, и сред експерти) поддръжниците на идеята, че трябва да развием биоземеделието, за да отговорим на европейския пазар. По данни на Евростат във Великобритания 78% от домакинствата купуват биологични храни, като 23% от тях изразходват близо 84 на сто от семейния бюджет за тази група продукти. Подобна е картината и в другите развити западни страни. 

Икономическата полза от прилагането на биологичното отглеждане на различни култури и животни може да бъде постигната само ако се изпълнява цялостната концепция на тази насока, единодушни са експертите. Става дума за система, в която използването на сапропелите заема важно място. Вярно, за момента добивът им не е особено рентабилен, но ако се обвърже с икономическия ефект от завоювания пазар на биопродукти в международен мащаб, ползата е очевадна. А да не забравяме, че не е чак толкова далеч времето, когато ще се наложи забрана върху използването на изкуствените торове - в някои развити страни вече се търси техен заместител. И сега е моментът бизнесът с помощта на държавата и еврофондовете да покаже своята предприемчивост в овладяването на едно от най-ценните богатства, което лежи на морското дъно, заключи доц. Димитров.

СТЕФАН ДЕНКОВ