Два потънали кораба стават туристическа атракция

Два потънали дървени кораба - вероятно от ХІХ век, бяха открити и регистрирани по време на приключилия вече проект между България и Румъния, финансиран по линия на двустранното научно сътрудничество в областта на подводната археология. Те не са далеко от брега и са изключително подходящи като обекти на приключенския морски туризъм, заяви за в. „Черно море” гл.ас. д-р Преслав Пеев от секция „Морска геология и археология” към Института по океанология - БАН. 

Единият от потъналите кораби, който се намира северно от нос Калиакра, беше открит тази зима по време на изпълнението на съвместния проект, обясни  д-р Пеев. Първо е бил регистрират като подводен обект на дълбочина около 25 метра от локатор за страничен обзор, после при огледите намясто с изследователската подводница на Института по океанология и от водолази се оказало, че това е много добре запазен дървен кораб. Нямало видими сериозни поражения по корпуса, дължината му била повече от 25 метра. Предполага се, че е някъде от ХІХ век.  Дълбочината, на която се намира, позволява да бъде посещаван от любители леководолази без особена предварителна подготовка, тоест от повече туристи, любители на подводните атракции, допълни океанологът.

Другият кораб, също дървен - навярно от втората половина на ХІХ век, също е добре запазен, но е на по-голяма дълбочина, също северно от Каварна, и за да се стигне до него, се изисква по-добър водолазен опит, каза още д-р Пеев. Освен това той е участвал в експедиция по същия проект с румънския научноизследователски кораб „Маре нигрум” в техни териториални води. Шелфът им е съвсем различен от нашия - равнинен и по-плитък на голямо разстояние навътре в морето. Там не успяхме да открием древни кораби на дъното, но за сметка на това имаше много търговски и военни плавателни съдове потънали през ХХ в. и особено по време на Втората световна война. Как ще бъдат управлявани като ресурс и дали въобще ще бъдат включени в туристическите маршрути, ще решават румънските колеги, обясни Преслав Пеев.

Черно море е специфичен воден басейн и не можем да се похвалим с голямото му биологично разнообразие, както примерно Червено море. За сметка на това можем да представим нашето богато културно наследство, което лежи на морското дъно. А то не е само на България, а и на целия свят, защото тук са кръстосвали кораби още от най-дълбока древност; имаме доказателства за интензивно корабоплаване в Черно море още през бронзовата епоха, които са много интересни като туристическа атракция, продължи океанологът. По неговите думи най-древният плавателен съд, който са открили, е от ІІ -ІІІ век. Както вече в. „Черно море” информира, по време на съвместната експедиция с Робърт Балард (откривателя на „Титаник”) през 2001 - 2002 г. бяха регистрирани 4 корабокрушения - едното на древен кораб с амфори на 82 метра дълбочина  срещу нос Калиакра. За съжаление, когато направихме инспекция на това място през 2008 г., се оказа, че голяма част от амфорите са счупени, навярно от дънни тралове. За съжаление, имаме нормативни актове за защита на подводното археологическо наследство, обаче те не се спазват поради липса на контрол от страна на държавата. На практика никой не се грижи за това национално богатство, оставено е на произвола и на милостта на подводните иманяри, които имат големи финансови възможности и средства, спускат се до 80 - 90 метра дълбочина и необезпокоявани си вземат „трофеи” от потъналите кораби. По този начин унищожават подводните паметници, тъй като един артефакт, изваден от контекста, губи онова значение, което има, ако бъде проучен намясто с методите на подводните археологически изследвания, обясни д-р Пеев.   Така че проблемът с унищожаването на подводните артефакти е много сериозен. На морското дъно има стотици потънали кораби от ранното и късното Средновековие. Само по време на нашите проучвания сме открили и регистрирали около 10 кораба, а с локатор за страничен обзор са засечени повече от 100 подводни обекта - от лодки до големи кораби с дължина до 40 - 50 м, които първо трябва да открием, изучим, за да можем да ги запазим. Нещо, за което може да помогне евентуалното продължаване на съвместния българо-румънски проект, подчерта океанологът. 

Що се отнася до възможностите на бизнеса да направи първата стъпка към организирането на подводни атракции до откритите наскоро два потънали кораба, д-р Пеев смята, че инициативата трябва да е на общините, които имат интерес от развитието на морския туризъм. Възможности в тази насока  дават европейските програми и варненските океанолози са готови да откликнат  като партньори на всяка община при кандидатстването с подобен проект.  Всички подводни археологически обекти, открити по време на българо-румънския проект, са представени в специален сайт. Има и книга за корабоплаването в Черно море от древността, която е на 3 езика, за да стигне до възможно повече читатели. Също така издадохме ръководство за управление на туристическия потенциал на Северното Черноморие (областите Добрич и Констанца), в което освен подводните обекти бяха предложени и интересни туристически маршрути по крайбрежието - също богато на археологически и природни паметници, и може да се ползва от туроператорите за организиране на еднодневни екскурзии по тези места. Така че оттук нататък най-вече от местната инициатива ще зависи дали наистина бизнесът ще открие нова ниша за развитие на морския ни туризъм, допълва Преслав Пеев.

СТЕФАН ДЕНКОВ