Старите варненски къщи

Брегът и морето крият тайните на много легенди и човешки съдби, които още в дълбока древност са открили обаянието на живописния варненски залив. Колонисти от далечния малоазийски град Милет преди повече от 25 века спират своите галери и основават колония със звучното име Одесос. И животът започва с вечния си ритъм, за да остави в недрата на земята дирите на безброй поколения, живели и градили посвоему.

Когато славяните завладели нашите земи, преименували селището на Варна. Градът растял и хубавеел, бранел се от враговете, а в мирно време хората строели своите къщи недалеч от златистия пясък на брега, обърнати към изгрева на слънцето с взор към вечната синева на морето. Сега, ако потърсим най-старите къщи, оцеляли като по чудо, ще ги намерим потънали в забрава, грохнали от старост и занемарени в дъното на някой двор. Голяма част от тези къщи вече са съборени от големите регулации, останал е само споменът за тях и по някоя стара фотография от недалечното минало в семейните албуми. Градът от това забравено време е разделен на махали с тесни криволичещи улички-сокаци, сред които витае романтичният дух на късното Средновековие. Животът сякаш е спрял задълго в очакване на нови времена, с изгрева на зората от надежди и далечния тътен на свободата...
 

През средата на ХІХ век настъпва оживление в икономическия и обществения живот на града и той бързо нараства като важен административен, търговски и стратегически център. По това време градът бързо променя своя облик с построяването на чаршията, калдъръмените улици, чешмите и къщите на търговци, занаятчии, чиновници и консулства. Старите варненски къщи са строени от изкусни майстори-балканджии, които с усет и умение са задоволявали специфичните изисквания на стопаните, без да изменят на натрупания опит от традицията. Така можем да си обясним богатството на жилищната култура, отразено в архитектурния образ на къщите от всички етапи на тяхното развитие. 
 

От най-стария тип къщи са запазени само единични образци, от които съдим, че те са били надземни, с нисък каменен цокъл, на едно-две стъпала от земята. Връхната част е изградена от каменни зидове на задните и страничните страни, докато предната страна е паянтово-скелетна, измазана или обшита с дъски. Покривът е четирискатен, с по-широка стреха на предната фасада, която е затворена с малки прозорци и някъде с асиметричен пруст. Разпределението е просто - от две или три стаи, като най-често се влиза в помещението с огнището и от там в спалнята.
 

Таванът най-често е видим гредоред, подът е настлан с черги и рогозки, а по стените има дървени долапи с полици над тях. Стопанските помещения са престроени встрани и зад къщата под един общ покрив, който е с едноулучни керемиди. Оградният каменен зид почти скрива къщата, която се разполага в дълбочина при по-големия парцел или гърбом на улицата.

Друг тип къщи, с които продължава развитието на жилищната архитектура, са двуетажните, с по-богата планова схема и по изявен градски характер. По-големият брой помещения, пригодени за определени функции, създават удобна жилищна среда и място за домашно производство и складиране на продукцията. Такава е къщата на Аведис Артюнов на улица „Бузлуджа” 38, в  най-старата част на града – към гарата. Наоколо има останки от много подобни къщи, строени за средно заможни хора – занаятчии и дребни търговци. Приземната част е полувкопана, с каменни мази за бъчвите с винo, зимнина и гориво. На горния кат е чердакът, затворен с джамлък по целия фронт на дворната фасада. Тясно дървено стълбище свързва приземието с етажа, от чердака, който често наричат „салон”, се влиза директно във всяка стая, средната е „къщи”, с камина около, в която се готви и протича животът на семейството. Стаите имат прозорци към салона и се осветяват индиректно. Таваните са оформени с „асматаван” или видими греди с бели варосани полета. Във всички стаи има вградени долапи с таблени врати и полици по цялата стена. Банята е вградена в по-широк долап между дневната и спалнята. Подът е с широки чамови дъски върху грeдореда. 
     

В интериора всеки материал има свое хармонично съзвучие. Дворната фасада е с широкопола стреха, носена от профилираните ребра на гредореда и рамкирана с широка челна дъска. Под нея широко остъкление – чардак посреща слънцето с голямата си прегръдка, с която сякаш е обхванал и лозницата, и цветята в сенчестия двор. Обшивката на дървената фасада е потъмняла от времето, камъкът е посивял, мазилката е олющена, но е останало още очарованието на простата архитектурна композиция, която първомайсторът е вградил с усета на своя вроден талант. 

Варианти на този тип сгради е имало толкова много, колкото и стопани и майстори са се договаряли по него време – онова десетилетие преди изгрева на свободата. Къщите, строени по- близо до центъра на града и чаршията, били подобни, но на приземния етаж имало дюкян и работилници. Горните им катове излизали с еркери над улицата, които придавали раздвиженост на обема и увеличавали чувството за простор. Еркерите имали свое оформление с повече прозорци към улицата и двора. Понякога еркерите се наддавали като зъбери над оградата, за да изправят стаите над тясната криволичеща улица. Такива пластични решения създават неповторимост от архитектурни образи, които одухотворяват уличния силует. Дворната и уличната фасада получават единно оформление с дървена обшивка и рамкирана в ъглите. Архитектурната композиция е по-богата, обемите по-раздвижени и плановата схема по-усложнена, предимно от мястото на стълбата за горния кат и помощните помещения към стопанската дейност.

Най-характерно за варненските къщи от този среден период на развитие е затвореният чардак и свободното подреждане на помещенията около него с оглед на специфичните нужди и бит на стопаните, климатичните условия и традицията – интимната страна в живота да бъде интимна. Така архитектурата ни разкрива как старите майстори са познавали не само подробностите на бита, но и духовния мир на хората, за които градят.
   

Като последен етап в развитието на варненската къща еволюционно и под влияние на модните тенденции след Кримската война започва строителството на големите къщи за търговци, висши чиновници и занаятчии. Композиционните принципи на старата къща се развиват и главното помещение „къщи” се  уголемява, като се интегрира с чардака, за да се превърне в „салон”, около който се групират останалите помещения. Новото е в значително изразената симетрия на плановата схема и фасадното решение с надлъжна ос на симетрия, в дъното на която се намира една по-представителна стълба. Главният вход се оформя като добре подчертан портик на дървени колони, който обемно чрез стъпалата свързва сградата с двора. Строгият ред и ритъм в композицията, независимо от мащаба на къщата, поражда респект и чувства, монументалност и приятно обкръжение.

Чрез жизнерадостната красота и богата архитектура на старите варненски къщи се разкриват като легенда тайните на всяка епоха. 

АРХ. КАМЕН ГОРАНОВ