Победителите на публиката във Varna Spaghetti Engineering: Искаме да се реализираме в България!

Кремена, Климент и Полина са студенти в специалността “Строителство на сгради и съоръжения”. Наскоро младежите като отбор спечелиха вота на публиката в уникалното състезание за креативни умения Varna Spaghetti Engineering. И тримата са позитивни, уверени в себе си и твърдо решени да останат в България.

ПОЛИНА ПЕТРОВА

-    Първо искам да ви поздравя с успеха и да ви попитам трудно ли беше да спечелите подкрепата на публиката?

- Поли: Бяхме колоритен екип! Кремена толкова убедително представи проекта, че едва ли не каза на всички – трябва да гласувате за нас! Защитата беше много добре изпипана – без капка самохвалство.

- Кремена:  Ние изобщо не очаквахме да победим, просто следвахме докрай идеята, която се роди в главите ни. Надявахме се проектът ни да се хареса, но когато видяхме какво са измислили колегите, разбрахме, че има доста неща, които ще претендират за победа. Публиката я спечелихме с това, че нашата кула се въртеше цялата – на три нива, докато другите участници бяха заложили на въртяща се част. Победата беше голямо признание за нашия отбор. Предварително бяхме обмислили всички детайли. 

- Климент: Височината на кулата също беше наше превъзходство спрямо другите отбори. Нашият проект е напълно постижим в действителност. Подобни идеи се реализират вече в някои други страни.

- Поли: В по-богатите азиатски държави има сгради, в които се въртят само етажи или цялата кула, получават се различни фигури като ветрило, вълна – много красиви елементи. 

-    Според вас това кога би могло да навлезе като технология в България?

Поли: Не съм сигурна, че ще се случи някога. При нас няма в момента голяма нужда да се правят небостъргачи, не е чак толкова гъсто населено. Евентуално в София един ден би могло да се случи, ако има инвеститори, които се отдадат на това изкушение – създаването на динамична кула. 

-    Как се сработихте като отбор?

- Кремена: С Климент освен че сме колеги в университета, сме и съседи, живеем буквално през една улица и бързо станахме приятели. Споделяме си всичко. Мисля, че си пасваме и сме много добър екип. Поли по-късно се присъедини към нашия отбор, но веднага прие проекта като свой и се включи намясто, разбра нашата идея. Сработихме се много бързо.

-    Спорите ли в хода на работата, или по-скоро си допълвате идеите?

-    Климент: Не сме спорили изобщо, един предлага едно, другият го допълва – това е екипна работа.

-    Поли, за теб беше ли по-трудно да се включиш в отбора в ход, когато те вече са се напаснали и са си близки по някакъв начин?

-    Аз се включих доста набързо, но не ми беше трудно, тъй като с тях се работи много лесно. Присъединих се, за съжаление, вече на ниво реализация, казвам за съжаление, защото аз много обичам проектантската дейност.

-    Имате ли и други креативни идеи и бихте ли се включили отново в подобно състезание?
 

- Поли: Когато чух за състезанието и моите идеи бяха в тази посока – да се върти цялата сграда, а не само отделни елементи. А дали бих се включила в друго подобно състезание – да, много е забавно – на едно място се събират много млади хора, които носят много енергия и идеи и е истинско удоволствие да бъдеш в такава среда. 

- Кремена: Ние с Климент сме участвали и в други издания на надпреварата, но като консултанти. И тогава чувствахме удовлетворение - да помогнем на другите да реализират идеите си и да допринесем за техния успех и за усмивките им. 

-    Кога беше по-голямо удовлетворението – когато помагахте или сега, когато вие бяхте главните действащи лица?
 

- Кремена: Не може да има съпоставка, съвсем различно е. Не мога да опиша какво е чувството, когато разбереш, че трудът ти е оценен, че идеята, която имаш, се харесва на хората.

- Климент: Аз смятам, че удовлетворението е по-голямо, когато работиш за нещо свое, когато ти си авторът на идеята, която реализираш. Аз специално все още не съм на вълна да измислям нещо ново, още се радвам на сегашния ни успех, но на Кремена вече й се върти друг проект в главата. (Смеят се).

-    А по тази идея, с която спечелихте вота на публиката в конкурса, колко време работихте?
 

- Климент: Първо визуализирахме идеята на хартия, но за някои детайли имахме колебания. Тях ги изчистихме, когато започнахме да правим макета. В процеса на изграждане преценявахме кои са слабите места и как да направим кулата по-устойчива. Около две седмици се подготвяхме за участието.

-    Могат ли всички неща да се предвидят в такъв тип проекти още в етапа, когато всичко е чертеж?
 

- Поли: С този материал специално – не!

- Климент: Дори и реална конструкция да правиш, много промени се налагат в хода на нейното изпълнение, в процеса на работа доста неща се укрепват, не се променят из основи, разбира се, но в детайли - да.

-    Смятате ли да останете в България и  че тук ще бъдете оценени?
    

- Поли: Аз твърдо съм решила да остана в България. Завършила съм архитектура, инженерството ми е по-скоро допълваща специалност. Ще потърся реализация в страната, не искам да заминавам за чужбина.

- Климент: Аз съм на същото мнение. Смятам, че трябва да ни е грижа за родината, а не всеки да се спасява сам. Трябва да се положат усилия, не може просто да чакаш всичко да се оправи от само себе си, трябва да се вложат пари и работна ръка. Смятам, че тук има възможност за реализация, и вярвам, че специалистите, които се наложат тук, могат да са конкурентни и на световния пазар. Аз ще остана в България и апелирам и към другите колеги да направят същото!

-    Това сякаш не е много популярна позиция сред младите хора, какво мислят твоите приятели?
 

- Климент: Повечето от тях, честно казано, са готови да заминат за чужбина и да работят работа, която е доходоносна, но не им е по специалността изобщо, с цел да изкарват по-добри пари и да имат по-висок стандарт на живот. Според мен не трябва основната движеща сила в нашия живот да са парите. Трябва да те води желанието да направиш нещо, да създадеш нещо ново, да постигнеш нещо, с което да се гордееш.

- Кремена: Аз вярвам, че когато човек се старае, когато работи съвестно и има желание да се реализира в дадена насока, колкото и време да му отнеме – ще успее. В чужбина има много възможности, там строителството е на по-високо ниво, но смятам, че трябва да останем в България, трябва да работим за развитието на своята родина. Примамливо е да заминеш в чужбина, но където и да отиде човек по света, сърцето му винаги ще е в България. Аз казвам, че животът не е късмет, животът е старание. Така че, ако сме решили да останем в България, трябва да положим старание, за да се реализираме. 

-    Специалността, която учите, всъщност съвсем не е лека. Какво ще посъветвате всички, които тепърва смятат да кандидатстват инженерна специалност?
    

- Поли: Да се заредят с търпение и да не се отказват!
- Климент: Трябва да имат воля да успеят!
- Кремена: Според мен най-важно е да имат хъс и желание да постигнат своята цел!

-    Много млади хора смятат, че образованието в чужбина е по-качествено от това в България. Вие какво мислите по този въпрос?
 

- Кремена: Аз пак ще се повторя - когато имаш цел, ти ще направиш всичко, за да я постигнеш. Университетът ти дава подготовката, но човек се учи цял живот.

- Поли: Както казваше майката на един колега – университетът ти дава рамката на гоблена, какво ти ще ушиеш вътре, зависи единствено от теб.

-    Чувствате ли се подготвени, след като завършите, да започнете работа?
 

- Климент: Аз за себе си мога да кажа, че до втори курс се ориентирах. След трети курс вече придобих самочувствието и започнах да си казвам, когато сме проектирали различни конструкции – да, това наистина бих могъл да го приложа. Започнах да придобивам сигурност, че мога да се справя и в практиката, ако имам проблем, знам къде да проверя и кого да попитам.

-    От вашите думи усещам, че всеки проект, който сте правили по време на следването си, е с мисъл как би могъл да се реализира – т.е. не правите нещата само на хартия и по принцип?
 

- Кремена: За нашата специалност е важно да си здраво стъпил на земята!

- Поли: Буквално! (Смеят се)

- Кремена: Архитектите започват от белия лист, идеята е тяхна, но след това от нас като строителни инженери зависи сградата да е издръжлива, да не представлява опасност за хората, които ще я ползват, това е огромна отговорност и трябва да мислиш няколко хода напред, както в шаха...

-    А ти готова ли си в реалността да поемеш такава отговорност?
 

-    Готова съм за отговорността, но бих предпочела в началото да се уча от човек, който има опит. Университетът ти дава основата, но практиката продължава да те учи. 

-    С какво отморявате и се отпускате след лекции?
 

- Климент: Аз обичам да се разхождам сред природата. Предпочитам тогава да съм сам, за да мога да се отпусна изцяло. Често пътувам до различни планини в България. 

- Поли: Аз творя с ръцете си – от копринени шалове, до картички, кутийки, стенописи съм правила... По едно време продавах това, което правя, сега творчеството ми е само за подаръци. 

- Кремена: За мен най-важно е да намеря време за семейството си. Знам какво правят те за мен, за да мога да получа добро образование и да се реализирам. 

-    Тази година завършвате бакалавърската си степен. След това бихте ли записали като Поли нещо друго да учите, или директно смятате да си потърсите работа?
 

- Климент: Ще продължа магистратура отново в сферата на строителството. Искам да стана специалист с тежест в направлението, в което ще работя - да не съм посредствен, това за мен е най-важното!

- Кремена: Аз също ще продължа с магистърска степен. В момента съм изцяло съсредоточена върху образованието си. Уверена съм, че след като завърша, ще си намеря подходяща работа, за която ще съм добре подготвена!